Докато другите деца играели, седнал на бордюра, Огюст моделирал животни и птици от глина и пластелин… Той излязъл пред света съвсем неочаквано, узрял за своето величие – с нисък ръст, който изглеждал на хората огромен, със силно чело, с поглед който променял блясъка си, забравил да изчисти ръцете си от глината и да изтупа праха от мрамора.
Такъв го видели хората на Париж в края на 19 век. Смятали го за недодялан и необщителен, а всъщност той бил нежен и добър.
Роден бил изненадата, която ленивите умове на критиците не можели да приемат. Те не го разбирали, тъй като виждането му за света било различно от тяхното. Те не знаели, че се докосват до изкуството на един от най-великите скулптори на всички времена.
Роден работел в една конюшня на хълма „Валери“, която той превърнал в ателие. Биографията на този необикновен човек, обаче, не започва оттук. Тя започва от калдъръмената уличка пред дома на дребния служител Жан Батист Роден – един неголям дом с островърх покрив, с работилница и просторна градина с пасбище.
Учител на Огюст бил Карер-Бельоз, който пръв му позволил да наблюдава и моделира голи тела. Три години той прекарал при него и при майстора –декоратор Констан, който му казвал: „Гледай на формата като на изпъкналост, обърната към тебе“.
Роден търсел тайните на Фидий и Микеланджело, на Пигал и Праксител. Но в противовес на тях той търсел движението и напрежението. Пътувал навсякъде, но пътят му винаги минавал през Лувъра. Наблюдавал античните творби, но го занимавало човешкото тяло, което чакало своето изкуство – пластиката, чакало Роден.
Той работел в самота. Точно затова са бедни страниците на неговата биография. Огюст Роден е съвременник на Мане, Дега, Писаро, Реноар, Моне, с когото урежда съвместна изложба. На нея той представил творбите си „Човекът със счупения нос“ и „Йоан Кръстител“ – и двете, зрели до съвършенство.
В ателието на хълма Валери били подредени скулптурни фигурки, барелефи на богове, бюстове, жреци и каменни птици. Роден често се разхождал с кучето си из тревясалите алеи, а после влизал в ателието си, освободен от всякакви други страсти. Навличал бялата си работна престилка и започвал. Настъпвало опиянението – всепоглъщащо и дълбоко. „Онова, което най-много не достига на нашите съвременници, – казвал Роден, – е, струва ми се, любовта към професията. Те вършат работата си как да е. На труда не трябва да се гледа като на печална необходимост, а като цел на съществуването и благополучието“.
Разказват следния случай: един човек вървял мокър под дъжда, а насреща му – група граждани – гологлави, разгърдени и боси. „Накъде?“ – попитал ги човекът. Но мъжете не отговорили. Обиден, човекът се приближил към тях и видял, че са вкаменени. Дъждът се стичал по лицата им. Те преживявали последните мигове от живота си – с гордост и спокоен трагизъм. На вратовете им били окачени примки, с които щели да бъдат обесени. Човекът се отдалечил и помислил: „Тези хора имат сърца!“ И изведнъж изплувал въпросът: „Кой е съживил камъка?“ Човекът не познавал скулптора Огюст Роден. И не знаел, че това е знаменитата му творба „Гражданите на Кале“. Той не бил чувал също и за фигурите „Врата на ада“ и „Мислителят“, за „Данаида“ и „Целувката“.
Хората не го познавали. Съседите му го различавали по набитата му фигура, силния поглед и дългата брада. Те знаели повече за скандалите около този човек, отколкото за самия него.
Но Роден продължавал да работи: върху паметника на Юго и паметника на Балзак, върху различни фигури от гипс, мрамор, бронз или теракота. По време на изложенията скандалите и критиките били последвани от акламации, които впоследствие заливат цял Париж.
Живописната къща на Огюст Роден в Мьодон била обитавана от трима души: една пъргава и нежна жена – Роза Бьоре, и градинарят-кочияш. Когато Роден искал да остане сам, Роза грижливо завивала коленете му с одеяло и излизала на пръсти. Тази самота извикала на живот неговите мисли върху хартия, превърнати днес в крилати фрази: „Изкуството не е нищо друго, освен чувство“, „Най-важното за художника е да се вълнува“, „Нека природата бъде вашата единствена богиня“, „Изкуството е великолепен урок за искреност“. Мисли, които редом с огромния му талант, оставиха живота му във времето.
И още от Роден:
„Истинският художник изразява това, което мисли, без да се страхува от противодействие на вековните предразсъдъци.“
„В същността няма нито прекрасен стил, нито прекрасна линия, нито прекрасен цвят. Единствената красота, това е истината, която става зрима.“
„Най-главното за художника е да бъде загрижен, любящ, надяващ се, трептящ и живеещ. Да бъде преди всичко човек, а едва след това художник.“
„Задача на художника е да отдели истината от преструвката.“
„За художника всичко е прекрасно, понеже във всяко същество, във всяка вещ проницателният му поглед открива характер, тоест вътрешната истина, която блести във външната форма. И тази истина е самата красота.“
„Да бъдещ правдив не означава да бъдеш банално точен.“
„Изкуството започва там, където има вътрешна точност.“
„Взимам мраморен блок и отсичам от него всичко излишно.“
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
