Отбелязваме рождението на автора на „Люти чушки” с избрани негови мисли и произведения
Радой Ралин е псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов. Ражда се на днешния ден, 23 април, през 1923година в Сливен.
Правнук е на Таньо войвода – сподвижник на В. Левски и приятел на Стефан Караджа. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет.
През юли – септември 1941 г., заедно с Д. Мундров и Щ. Скубарев, списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1953 г. е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира.
Същинската творческа биография на Радой Ралин започва със стихосбирката „Войнишка тетрадка“, в която войната не е апотеоз на фанфарни победи, а човешки паметен знак за негероичния и нехрабър воин, който в смъртта не търси слава, а свобода. Родов белег в творчеството на Радой Ралин е двуединството на лирика и сатирика, където „добро и зло кипят в едно тесто“. Трагичната дълбочина на сатирата му се ражда пак от оная елегична тревога за човешката съобщност, която непримирена тръпне и в лириката му. Радой Ралин непрекъснато търси изненадващо нови изобразително-изразни средства за по-нюансирано вглеждане в загадките на битието, одухотворява с чувство за мярка дори най-делничното в човешкия живот. Предметният му пластичен стих продължава линията на Ат. Далчев в българската поезия, наследявайки и гражданско-творческата й етика. Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Радой Ралин е най-острият епиграмист в българската поезия. Неговите епиграми активизират и обновяват чисто фолклорни формотворчески традиции. Характерна за епиграмното му изкуство е кни гата „Люти чушки“, изгорена през 1968 в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език.
Автор е на множество сатирични спектакли, документални и игрални филми. Стихове, епиграми и други произведения на Радой Ралин са преведени на 37 езика. Подписвал ги е с псевдонимите Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Раликор, Димитър Ралин, Ралко.
Нека си припомним част от огромното творчество на сатирика:
АФОРИЗМИ И ЕПИГРАМИ
„Най-лесно се приспива с перспектива!”
„С щикове може да управлява и едно магаре.”
„Тоз, който падне в бой за свобода – не умира, а не му увира главата.”
„Простакът, ако се изявява в чужбина, не издава ли държавна тайна…”
„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!”
„Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение.”
„Дошло е едно време, нито да те спират, нито да те започват…”
„Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…”
„Един народ не бива да бъде безкрайно голям – ще му се разсее националното съзнание.”
„Единствената безспорна истина са некролозите.”
„Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации.”
„Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.”
„Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!”
„Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.”
„Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.”
„Революцията е една премиера. После спектакълът пада.”
„Роднинството е тоталитаризъм – нямаш право на избор, но е истинско и вечно!”
„Търпението е незабележима форма на гниенето!”
„Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш – ще й станеш досаден.”
„По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега засега си остава простака.”
Из “ЛЮТИ ЧУШКИ”
(Сборникът с епиграми на Радой Ралин и илюстрации на Борис Димовски излиза през 1968 г. и предизвиква гнева на партийната номенклатура, която пише: „…В книгата се съдържат несъстоятелни обобщение и клевети по адрес на нашата социалистическа действителност, срещу политиката на БКП… Книгата е вредно произведение… Налагат се срочни мерки за подобряване цялостната възпитателна работа сред художественотворческата интелигенция, издателските и журналистическите кадри…” Всички „Люти чушки” са иззети от библиотеките и изгорени в пещите на Полиграфическия комбинат. Запазват се обаче екземпляри, тайно изнесени в чужбина, и сборникът се появи отново на бял свят през 1990-а).
ПОЕТИ, ПАЗЕТЕ СИ ПЕГАСИТЕ!
Ако коня ти е слаб,
не прескачай с него трап.
АХ, ТЕЗИ СЛАБОСТИ!
Ръцете му слаби,
ала знай да граби.
СЛАДКОПОЕН
Добре ми е, на добре отивам,
често на сметта поспивам.
ПОСТОЯННО-ОСНОВЕН КАПИТАЛ
Кой душа не продава,
той имотен не става.
ИДЕАЛ
Борили се два сокола
за една соколка гола.
ПРИНЦИП ВЕКОВЕН
Всеки се бие,
за да добие…
МЕЖДУНАРОДНА СРЕЩА
НА ДОБРА ВОЛЯ
Ако да се ненавидиме
барем да се видиме.
ХАЙДЕ, НАШТЕ! ЯЖТЕ ЛЮТИ ЧУШКИ!
СТИГА СМЕ СИ ПРАВИЛИ ОГЛУШКИ…
ЛЮТИ ЧУШКИ НЯМА И ЗА СЕМЕ!
НИЩО… И ТОВА ЩЕ ПОНЕСЕМЕ!
БЕЗГЛАГОЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.
Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.
Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.
Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.
Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.
Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.
Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапал,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.
Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
