123 години от смъртта на Щастливеца
На днешната дата през 1897 г. е убит Алеко Константинов – Щастливеца. Убеден идеалист, хуманист и демократ, във всички свои дейности като писател, публицист, юрист, политически деец и планинар Алеко се опитва България да е едно по-добро място и е един от героите на следосвобожденска България. В тези си опити е улучен от неслучаен „случайно“ рикоширал куршум при атентата срещу съпартиеца му Михаил Такев. Така се превръща в една от първите жертви на политическото насилие в България. На погребението му присъстват хиляди хора от цялата страна. Щастливеца умира едва на 34: с планове за академична кариера, специализация във Франция по углавно право, две пиеси, нов роман, околосветско пътешествие и… отказване от цигарите.
Написал едни от най-хубавите произведения в литературата ни от края на XIX в. като „До Чикаго и назад“, „Бай Ганьо“, „Разни хора, разни идеали“ и „Пази Боже сляпо да прогледа“, за Алеко често се пропуска, че е юрист и е бил съдия, прокурор и адвокат.
През 1896 г. Алеко Константинов подготвя хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“ с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Прави впечатление, че разбирането му относно целите на наказанието се доближава до настоящия съвременен наказателен кодекс – наказанието се цели не само като постигнато възмездие, но и като възможност осъденият да се поправи и превъзпита към спазване законите и добрите нрави:
„Милостта побеждава по други закони…
Наказанието и неговий размер се диктуват не само от възмездието за извършеното деяние, но и от обществената полза; а тази полза, ако в някои случаи изисква применението на закона във всичката му строгост, в други случаи диктува мекост и милост…
Надеждата, която питае затворникът, че от неговото разкайване, от доброто му поведение зависи да получи смекчение или отмяна на наказанието, много повече може да повлияе на неговото поправяне, отколкото най-тежкото наказание…“
И още един цитат:
„Ний не умеем да ценим и не сме привързани страстно към нашата хубава природа. Защо? – Защото не я знаем, защото живописната природа не се изучава нито в кафенетата, нито в кръчмите. В кръчмите и кафенетата, сред удушливия дим, под влиянието на наркотическите и спиртливи питиета и озлобените газети, ще постоянствуваш да въздишаш бабешки, да скверниш хубава България със стереотипните фрази: „А бе българска работа”, „българи-диваци, не ги ли знаеш”, „българия-дивотия”… А пък нито България, нито българите изобщо са диви, а сме диви и простаци ний, които знаем само да хулим, за да се покажем, че уж сме много видели и много знаем…”
Заглавна снимка: БГНЕС
ARTday.bg
