„Ако не съм весел, какъв артист ще бъда!”. Така казваше приживе актьорът Димитър Манчев – една от емблемите на столичния Сатиричен театър, роден на 17 юли през 1934 година в София. Заедно с цялата група невероятни таланти, сред които Стоянка Мутафова, Невена Коканова, Татяна Лолова, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Васил Попов, Хиндо Касимов, Нейчо Попов и др., той оформяше през годините лицето на най-веселата театрална трупа у нас.
Актьорският му дебют е във Видинския театър, а през 1962 г. постъпва в трупата на Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“, където преминава целият му театрален творчески път. Изиграл е над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Участвал е в спектаклите „Свинските опашчици“, „Смъртта на Тарелкин“, „Чичовци“, „Островът“, „Тартюф“, „Швейк през Втората световна война“, „Римска баня“, „Януари“, „Одисей пътува за Итака“, „Арсеник и стари дантели“, „Фалшивата монета“, „Чайка“, „Квартет“ и др. Снимал се е във филмите „Оркестър без име“ „Горещо пладне“ „Най-добрият човек, когото познавам“, „Топло“, „Рапсодия в бяло“ и др. Носител на наградата „Златен кукер“ за особени заслуги към Сатиричния театър „Алеко Константинов“ (2007).
Ето как комикът коментира любимата си професия и връзката й с политиката:
„Ние, артистите, трябва да сме широко скроени, за да играем. Все пак понякога преобладава оптимизмът, друг път – песимизмът. Животът, който живеем, предполага повече второто. Т.нар. политици трябва така да направят, че да има много повече смях, засмени лица и светнали очи. Тези неща за съжаление ги няма. Когато тръгнеш по улицата, хората са угрижени. С тези пенсии и заплати как да се живее? Ние сме на последно място в Европа по доходи. Аз не съм в позицията, разбира се, да давам съвети как да се управлява една държава. Но не трябва само да се приказва и да се бием в гърдите, че едно или друго. Направѝ нещо, пък след това кажи, че то е свършено. А те само говорят, говорят, пък нищо не става…”
Благодарение на героя на Димитър Манчев една реплика се превърна в тотален хит и се помни и до днес – „Другарката певица Рени!”. Актьорът я изрича, представяйки героинята на Катето Евро, която предстои да пее на сцената в култовия филм „Оркестър без име“. Друга негова култова реплика от филма на режисьора Людмил Кирков е: „Издишате, Велкоо издишате…” Манчев се превъплъти в образа на нахален кебапчия на морето, забогатял по указ 56, който мисли, че всичко му е позволено, щом го бие парата. В живота обаче актьорът бе пълна противоположност на героя си.
Актьорът напусна видимия свят на 14 януари 2009 г.
Снимка: Съюз на артистите в България
ARTday.bg
