В Международния ден на приказката избрани откъси от най-великия разказвач Ханс Кристиан Андерсен
Днес, 20 март, отбелязваме Световния ден на разказвачите, повече познат като Международен ден на приказката. Тази традиция започва през 1991 г в Швеция, като постепенно към нея се присъединяват все повече държави – от Австралия и Мексико до Канада и Естония. През 2005 в него вече участват 25 страни, а три години по-късно, през 2008 г, три хиляди деца посрещат разказвачи в класните си стаи.
Целта на този празник е да ни припомни гласа на разказвача, онзи глас, който чуваме дори на ум, когато четем някоя приказка.
А какъв по-добър повод да си припомним истории от най-великия приказен разказвач – Ханс Кристиан Андерсен:
От „Палечка“
„А Палечка беше тъй мила! Туй виждаше и майският бръмбар, който я беше донесъл. Но когато всички заговориха, че тя е грозна, той сам повярва на това и реши да не я държи повече при себе си.“
„Поканиха Палечка да изпее нещо и тя изпя две хубави песнички тъй сладко, че къртът се влюби веднага в нея. Но той не каза нито дума, защото беше твърде разсъдлив.“
„Колко светло и колко хубаво е тук, на свобода!“
От „Малката русалка”
„Аз на драго сърце бих дала всичките триста години на тукашния си живот, стига само да стана за един ден човек! – рече тъжно русалката.“
„Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката му обич и всичките му мисли принадлежат само на теб и ако той ти обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешко блаженство.“
„- Но ако ти ми вземеш гласа – рече малката морска русалка, – тогава какво ще ми остане?
– Прекрасното ти лице – отвърна магьосницата, – твоят въздушен вървеж и твоите говорещи очи. Това е достатъчно, за да се омагьоса едно човешко сърце.“
От „Новите дрехи на царя“
„Никой не искаше да каже, че не вижда нищо, защото никой не искаше да мине за глупец или за некадърник.“
„- Гледайте, гледайте, царят е съвсем гол! — извика изведнъж едно дете.
– Господи, чувате ли какво казва невинното дете! — рече баща му и всички започнаха да предават думите на детето.
– Да, да, царят е съвсем гол! — извика най-сетне целият народ.“
От „Малката кибритопродавачка“
„Някой умира в тоя час!“ — помисли си момиченцето, защото баба му, която го обичаше много, но бе умряла вече, му беше разказвала, че когато пада някоя звезда, тогава се възнася към бога една човешка душа.“
„И клечките светнаха толкова силно, че наоколо стана светло като ден. Никога баба му не е била толкова голяма и хубава! Тя улови момиченцето за ръце, прегърна го и изведнъж двете в блясък и радост се издигнаха високо над земята; и там, където те хвръкнаха, нямаше нито студ, нито глад, нито неволя.“
„То е искало да се стопли!“ – казваха хората. Но никой не знаеше колко хубави неща видя то и в какъв блясък се възнесе с баба си към радостите на Новата година.“
От „Дивите лебеди“
„Ако жабите не бяха отровени от целувките на царицата, те щяха да се превърнат в червени рози. Но те все пак се превърнаха в цветя, защото седяха на главата и на сърцето на Елиза. Момичето беше толкова добро и невинно, че дори магията не можеше да има никаква власт над него.“
„Вълните неспирно се люшкат насам-натам и изглаждат най-твърдите неща. Трябва и аз да бъда като тях. Благодаря ви за урока, светли, бързи вълни!“
Заглавна снимка – Living Well Resources
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
