Поетът отказва да види в Писанието единствен източник за опознаване на света
Данте Алигиери e италиански поет, мислител и политически деец, представител на „християнското Възраждане“, предшестващо Ренесанса.
Роден във Флоренция, образованието си вероятно получава в Болонското юридическо училище. Заема административни длъжности в родния си град, участва във военни кампании. Заради поражението на партията, към която принадлежи, е принуден да напусне завинаги Флоренция (1302 г.). След това живее в редица италиански градове и, според някои данни, в Париж. Умира като изгнаник в Равена.
Поетът има енциклопедични за времето си знания и интереси. В много отношения (макар и не във всичко) мирогледът му се определя от богословието на средновековната схоластика.
„От младежките му години книгите на Библията са постоянни спътници на поета“ (И. Голенишчев-Кутузов).
Специални коментари за Стария Завет или Новия Завет Данте не е писал, но трактатите му и знаменитата „Комедия“ са посветени на библейска тематика. Изобличавайки нравствените и социалните недъзи на своето време, Данте постоянно се обръща към книгите на Свещеното писание (особено към пророците). Събитията, на които е съвременник, поетът осмисля с образи от библейската история. Често за тази цел той използва анагогичния метод на тълкуване, като не отрича опасността Библията да бъде произволно коментирана от алегористите.
„По отношение на мистичния смисъл – пише Данте – са възможни два вида грешки: или тогава, когато се търси там, където го няма, или когато се тълкува не така, както би трябвало да се тълкува“.
Характерно е, че поетът отказва да види в Писанието единствен източник за опознаване на света: според него Библията се допълва от „физиката“ и „метафизиката“, или от естествените науки и философията.
По своята фабула „Божествена комедия“ на Данте е вариант на разпространените през средните векове сказания за пътешествия в задгробния свят, но по самата си същност е символическо описание на пътя, който душата изминава от пропастта на злото (Ада) през зарите на надеждата (Чистилището) до вечната светлина на спасението (Рая).
Изобразявайки този духовен възход, поетът възпроизвежда, тълкува и преосмисля библейските образи на Дървото на живота, земния Еден, Вавилонската блудница и т.н. В небесната обител Данте среща библейски герои, мъдреци и пророци. Особена роля в творчеството на поета играят „Соломоновите писания“ и самият цар Соломон е изобразен в „Комедията“ и в трактатите на Данте като идеал за мъдрост.
Превод от руски: Павел Николов
Данте умира на днешния ден, 14 септември, през 1321 година в Равена.
Представяме ви няколко цитата от поета:
„За една жена е по-добре да бъде красива, отколкото умна, защото мъжете по-добре виждат, отколкото мислят.“
„Любовта движи слънцето и другите звезди.“
„Най-горещите места в ада са предназначени за онези, които по време на големи морални изпитания са пазили неутралитет.“
„Най-мъдър е този, когото най-много го дразни загубата на времето.“
„Няма по-голямо нещастие от това да си спомним за минала радост в момент, когато сме тъжни.“
„О, вий, прекрачващи през този праг, надежда всяка тука оставете.“ – „Ад“, от „Божествена комедия“
„Следвай своя път и нека хоратa си говорят каквото си искат.“
Заглавна снимка – бюст на Данте във Флоренция
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
