Ако десетилетието след 1989 година в България имаше свой литературен режисьор, то това несъмнено е Христо Калчев. Наричан от едни гениален пророк, а от други – скандален провокатор, той създаде нов жанр в родната проза: „вулгарния роман“. Неговите творби не просто забавляваха; те правеха дисекция на една брутална епоха, в която държавата се пренареждаше пред очите ни.
От фехтовката до „Рубикон“ на думите
Роден на 11 август 1944 г. в София, Калчев извървява пътя от републикански шампион по фехтовка (сабя) и завършил английска филология интелектуалец до най-тиражирания автор на прехода. Преди да се потопи в подземния свят на подземните босове, той пише разкази, работи като драматург в театрите в Русе и Пазарджик и води емблематичната рубрика „Рубикон“ във вестник „Демокрация“.
Истинският фурор обаче идва с поредицата романи, започнала с „Нерон Вълкът“ (1996 г.). Последват хитове като „Калигула Бесният“, „Цикълът на Месалина“ и „Ликвидирайте генерала“. С тях той постига шеметни тиражи, които според литературната критика на места надминават класиците на българската проза.
Писателят, който знаеше твърде много
Сюжетите на Калчев изглеждаха плашещо реални. Неговите герои носеха имена, които силно напомняха на реални фигури от ВИС, СИК и държавната сигурност. Тайната му? Калчев беше редовен посетител на известни столични заведения, където около него се събираха политици, ченгета и представители на подземния свят. От тях той черпеше информация от първа ръка. Неслучайно сред неговите най-близки информатори и ученици бе и покойният по-късно Георги Стоев.
Калчев притежаваше зловещо точна интуиция. В романите си той „убиваше“ определени герои месеци преди реалните им прототипи да бъдат застигнати от куршуми по софийските улици.
Безпощадните истини: Цитати от Христо Калчев
Острият език на писателя личеше в интервюта и публицистика, където той не спестяваше истината. Ето някои от емблематичните му фрази:
За властта и интересите: „България не се управлява от персона. Никога не се е управлявала от личности, а от интереси.“
За политическата класа: „Политици няма в държавата. Има хора, които временно са се добрали до властта…“
За връзката полиция-мутри: „…90 на 100 от полицаите минаха на другия бряг.“ и „Да сте виждали полицай да убие мутра?“
За живота: „Трябва да има някаква цел, дори да е измамна.“
Самоирония: „Аз съм поръчков писател. Докато пиша, си поръчвам водка.“
ARTDAY.BG

