Нетърпеливите натури предпочитат нещастието ~ Джордж САНТАЯНА

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„Човек е създен не за да разбира живота, а да го живее”, казва още философът

Испанец, живял от двете страни на Атлантика, философ, психолог и писател, представител на критическия реализъм и класик на американската философия… всичко това е част от портрета на един от най-видните мислители от края на XIX и първата половина на XX век. Той е роден на 16 декември, през 1863 г. в Мадрид като Хорхе Агустин Николас Руис де Сантаяна, но остава в историята като Джордж Сантаяна. Макар по-голямата част от живота му да минава в САЩ и в различни европейски държави, макар да пише на английски и да е смятан за част от американската култура, той до последно запазва испанското си гражданство.

Като дете заминава със семейството си за Бостън, където получава класическо образование в латинско училище. Постъпва в Харвардския колеж, дипломира се през 1886-а и заминава за Европа, за да учи философия в Берлинския университет. Отново се връща в САЩ и защитава докторска дисертация под ръководството на именития психолог и философ Уилям Джеймс. От 1889-а сам започва да преподава и през 1907-ма вече е професор във философския факултет на Харвардския университет. Между студентите му са Т.С. Елиът и Конрад Ейкън.

Сантаяна решава да създаде собствена философия, насочена към хуманността. Основната задача на философията, казва той, не се състои в това да обяснява света, а в това да изработи „морални принципи” за самия свят. „Човекът е създаден не за да разбира живота, а за да го живее”, е едно от прозренията на Сантаяна, които и досега се цитират от видни хора на културата и политиката.

Основната идея на философията на Сантаяна е, че най-съвършеното отношение на човека към света е естетическото отношение и че степента на развитие на едно общество се опредля не от производството на материални блага, а от количеството енергия, изразходена за „украсяване на живота и културата на въображението”. Философът е убеден, че „в науката има всепроникващ, неизбежен и променящ се елемент на поезия”. „Науката, казва той, е разумният спътник на изкуството.”

В своя труд „Животът на разума” Сантаяна разглежда изкуството, обществото и религията от гледна точка на „моралните блага”, до които човечеството може да стигне в стремежа си да бъде в хармония със средата, в която живее. Смята, че „самата природа влече след себе си своя идеал и че прогресиращата организация на ирационални импулси създава рационална мисъл.” Известен е най-вече с шесттомната си философска поредица „Животът на разума” („The life of reason”, 1905-1906), с разработките „Скептицизмът и животинската вяра” („Scepticism and animal faith”, 1923), „Последният пуритан” („The last puritan”, 1935), както и със своите есета, стохотворения и проза.

През 1912 г. именитият философ изпълнява отдавна обмислян от него план – напуска Харвард, пресича за пореден път Атлантика и става „странстващ учен”. Живее в усамотение в Англия и Франция, а през 1924 г. се заселва за постоянно във „вечния град”. Умира в Рим на днешния ден, 26 септември, през 1952 г.

Предлагаме ви избрани философски прозрения на Сантаяна:

„Проява на благоразумие е да благодарите на автора за книгата му, преди да сте я прочели, за да избегнете необходимостта да го излъжете след това.”

„Почти на всяко мъдро изречение съответства друго – противоположно по смисъл, при това не по-малко мъдро.”

„Както всички изкуства водят към музиката, така и всички науки се стремят към математиката.”

„Художникът трябва да ходи в музеи, но да живее в музея може само педантът.”

„Целта на литературата е да превърне събитията в идеи.”

„Смисълът на молитвата е в готовността да получиш отказ.”

„Фанатизъм – това е, когато удвояваш усилията си, след като си загубил от поглед целта.”

„Скептицизъм – това е целомъдрието на интелекта.”

„Трябва да стоим твърдо с двата крака на родната земя, но очите ни да изследват целия свят.”

 „Характерът е основа на щастието, а щастието – фундамент на характера.”

„Обществото е като въздуха: то е необходимо за дишането, но не е достатъчно за живота.”

„Семейството е един от шедьоврите на природата.”

„Младеж, който не е плакал, е дивак, а старец, който не обича да се смее, е глупак.”

„Който забравя историята, е обречен да я повтаря. Който не помни своето минало е обречен да го преживее отново.”

„Обществото е като въздуха: то е необходимо за дишането, но не е достатъчно за живота.”

„Дете, получило образование само в учебното заведение, е необразовано дете.”

„Това, което ни дразни в другите, е не липсата на съвършенство, а отсъствието на сходства с нас.”

„За да се оцени семейното щастие, е необходимо търпение; нетърпеливите натури предпочитат нещастието.”

 „Няма лекарства нито за смъртта, нито за раждането; остава ни само да се радваме на промеждутъка.”

Димитър Янков

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Вирджиния Улф: Този, който краде мечтите ни, краде и живота ни

Истинското ѝ име е Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е сред най-значимите представителки на модернизма. Сред класическите ѝ произведения са „Госпожа Далауей”, „Към фара” и...

„У дома“ – изложба на Димитър Каратонев в галерия „Париж“

На 2 април 2024 г. от 18.00 ч., галерия "Париж" ще представи изложбата "У дома", създадена от вече отдавна утвърдилия се на българската сцена...

Историята на Франциск от Асизи: как разгулният младеж се превръща в най-почитания светец в Италия

Франциск от Асизи е най-почитаният светец и покровител на Италия, в чест на който настоящият римски папа прие името му. На него е наречен...

Шагал – уникален, неподражаем и подкупващо чаровен (снимки/видео)

Марк Шагал е псевдоним на Мойше Захарович Шагалов, руски и френски художник от еврейски произход. Един от предшествениците на сюрреализма. Ражда се в град...

Носителят на „Икар“ Пенко Господинов: Справихме се отлично с Ловешкия театър

"Нашата интерпретация на образа на Иполит Воробянинов, която работехме заедно с целия екип, в основата на който стои режисьорът Дамян Тенев и моите прекрасни млади колеги...