За и от белгийския поет, прозаик и художник
Анри Мишо се ражда на 24 май 1899 година в град Намюр, Белгия. Той е белгийски и френски поет-сюрреалист, прозаик, художник. Отначало е моряк на търговски кораб, посещава Америките. Започва да публикува от 1923 г. От 1924 г. живее във Франция и работи като учител. Автор на над 40 книги, сред които: „Вътрешно пространство” (стихотворения в проза, 1944), „Преходи” (есета за живописта и художници, 1950), прозаичните книги със записки „Варварин в Азия” (1933), „Еквадор” (1939) и мн. др. Отказва се от Националната награда за литература (1964). В България е превеждан от Пенчо Симов, Иван Бориславов, Николай Кънчев и др.
Умира на днешния ден, 19 октомври, през 1984 година в Париж.
Представяме ви кратък разказ на Анри Мишо:
ПАЛАЧЪТ
Като се има предвид слабостта на ръцете ми, никога не би трябвало да се кандидатирам за палач. Или не бих могъл да отрежа главата правилно, или изобщо да я отрежа. В ръцете ми острието би било спряно не само от имперското препятствие на костта, но дори и от мускулите в района на вратовете на тези хора, тренирани на усилие, на съпротива.
Един ден обаче осъденият, който се представи за екзекуция, имаше врат толкова бял, толкова нежен, че кандидатурата ми за палач бе спомнена. Доведоха осъдения пред вратата ми и ми предложиха да го убия.
Понеже вратът му бе дълъг и деликатен, би могла да се отреже като филия хляб. Hе пропуснах да забележа това моментално, изкушението бе голямо. И все пак, с прочувствени благодарности, аз отказах учтиво.
Почти веднага съжалих за отказа си, но беше късно – обикновеният палач вече режеше главата. Той я отряза по най-банален начин, като всяка друга глава, следвайки обичайната си практика за обезглавяване, без дори да забележи разликата.
Тогава аз не само съжалих, но се ядосах и упрекнах себе си за бързината, нервността и необмислеността на отказа си.
Превод: Веселин Веселинов
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
