Глупакът е щастлив, другите съществуват

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев за семките и бонбонките в Международния ден за борба с корупцията

„Където е текло, пак ще тече“ не е просто цитат. Това спокойно може да мине за мото, което в голяма степен определя начина, по който живеем. На 9 декември, когато отбелязваме Международния ден за борба с корупцията, то в пълна степен отразява и нагласата, че от нас нищо не зависи. Честността е присъща за рицарите, но доспехите отдавна не са на мода. Традициите не са това, което бяха.

Съществуваме като в епизод на „Туин Пийкс“, където матрицата не прощава.

Отчаянието е толкова силно, че вече не го забелязваме. Чувството за безизходност е тъй могъщо, че превърнахме туршията и ракията в единствен лек за собственото си психическо оцеляване. Домовете са нашите крепости, а хубавите моменти са затворени между страниците на албуми, в които черно-белите ни снимки не искат да излязат на показ. Срам ги е от нас. По-лесно е да проявим снизходителност, каквато не отива на зрелите и умните хора.

Светът е пълен с противоречия. Докато обсъждаме (не)честносттана другите, ние предаваме собствените си чувства – понятието за любов в повечето случаи се върти около изгодата, удобството и тихия комфорт на битието ни. Докато чакаме Годо, битът ни убива бавно и мъчително. Самочувствието ни е сведено до нула. Както се казва, щастливи са глупаците, останалите упражняват вдишване и издишване.

Не знам какъв е смисълът да се отбелязва Денят на борба с корупцията. Тя винаги е управлявала света, още откакто той съществува. За да получиш, трябва да дадеш – това е положението. Основен лайтмотив, който управлява нашия кратък живот. Докато мислим, че от нас нищо не зависи, винаги ще оцеляваме в условия на неправда. А свикването с нея е по-страшно от смърт.

Трийсетте сребърника на Юда дрънкат в джобовете ни, от тях плащаме за измамното си спокойствие на политици, близки, приятели и любовници. Нямат свършване тия златни пари. Добре че винаги остават за семки и бонбонки.

Обидени ли сме на самите себе си, всичко ще е същото. Животът е такъв, какъвто го правим самите ние. Надявам се да го променим към по-добро. Знам, надежда няма как да си купиш, но тя поне умирала последна…

Снимка: Валентин Иванов-sValio

Добромир Банев

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Муза на Рафаело е най-желаната куртизанка в Рим

Историята на жената, нарисувана от Рафаело в образа на Галатея от прочутата му фреска във вила Фарнезина в Рим е разказана от италианската писателка...

Тъжната история на гения, изобретил предшественика на велосипеда

Той е изобретил предшественика на велосипеда и още какво ли не. Но приживе така и не получава признание. Бил е барон, но доброволно се...

Вирджиния Улф: Този, който краде мечтите ни, краде и живота ни

Истинското ѝ име е Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е сред най-значимите представителки на модернизма. Сред класическите ѝ произведения са „Госпожа Далауей”, „Към фара” и...

„У дома“ – изложба на Димитър Каратонев в галерия „Париж“

На 2 април 2024 г. от 18.00 ч., галерия "Париж" ще представи изложбата "У дома", създадена от вече отдавна утвърдилия се на българската сцена...

Историята на Франциск от Асизи: как разгулният младеж се превръща в най-почитания светец в Италия

Франциск от Асизи е най-почитаният светец и покровител на Италия, в чест на който настоящият римски папа прие името му. На него е наречен...