Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината
Света Анна е майката на Богородица и бабата на Иисус Христос. Тя е считана за покровителка на девойките, на бременните жени и на вдовиците. Почитта към нея датира още от 6 век, а народът нарича денят на света Анна – Анино въведение, Анино зачатие или Света Ана Каталина.
В светото писание четем за бездетството на Йоаким и Анна. Те живели в Назарет, били почитани, заможни, щедри и милосърдни хора. Имали си мъка – нямали деца. Веднъж Йоаким искал да принесе жертва в храма, но първосвещеникът му отказал – нямал деца и не бил достоен за богоприношение. Нажален и огорчен, смятайки, че греховете му са причина за бездетството, Йоаким се отдал на 40-дневен пост и молитва в пустинята. Неговата жена Анна също не преставала да се моли на Бога да я дари с рожба. Дала обет да обрече първото си чедо на Бога. Внезапно й се явил Архангел Гавраил и й съобщил, че ще роди благословена дъщеря, чрез която целият свят ще получи спасениет. Тя ще роди момиче с името Мария и заради нея ще бъдат благословени всички земни родове. Зарадвана, Анна обещала веднага, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.
Така на 9 декември Анна заченала.
Източноправославната църква приема Света Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков за аниното зачатие е приет от Римокатолическата църква едва през 13 век, като Анна е официално канонизирана през 1854 г.
Народни вярвания
Денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, счита се че вече започваме да вървим към пролетта, а денят расте.
Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, когато е денят на зимното слънцестоене).
На този ден жените приготвят гозби от жито и царевица и ги раздават, за да растат посевите и да дават урожай. На този ден се вярва, че има силно магическо влияние и всички магии, направени на него се сбъдват. Затова жените пръскат добитъка и нивите със светена вода и смес от мас, въглен и чесън, за да ги предпазят от зли магии. Девойки се събират в домовете, за да бранят посевите от маги и вечерта слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни.
Според поверията, в нощта на Анинден, магьосниците свалят и „издояват“ луната, превърната в шарена крава, затова пред всяка врата се събира купчина говежди тор и се пали, за да изгони пушекът злите демони надалеч.
В някои краища на страната се прави ритуално въвеждане в дома на прасе. Прасето рие напред, което се приема знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви.
Ритуали
На този ден бременните не бива да вършат домакинска работа, майките – също, за да не се разболеят децата. Не бива и да се боядисват дрехи, нито да се работи с вълна, за да се раждат живи агънца. Света Анна е и празник на самодивите, затова не е добре мъжете да скитат навън, за да не бъдат изкусени от тези прекрасни, но и опасни същества.
Това е и един от дните в годината, в които е знаково какъв човек ще прекрачи пръв прага на дома. Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна. Неомъжените момичета вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба. Ако пък кокошка прескочи къщния праг, годината ще е несполучлива, защото кокошката рие с краката назад.
ARTday.bg
