Големият руски актьор от първо лице
Юрий Никулин (18 декември 1921 г. – 21 август 1997 г.) е руски актьор и клоун, играл и в множество популярни съветски филми. Ветеран от Отечествената война. Народен артист на СССР (1973), герой на социалистическия труд (1990). Директор на „Московския цирк на Цветния булевард“, който днес носи неговото име.
В България е познат от филмите „Диамантената ръка“, „Дванадесетте стола“, „Кавказка пленница“ и др.
ARTday.bg представя избрани мисли от автобиографичната му книга „Почти сериозно”:
Никога не отмъщавайте на подлеците, просто бъдете щастливи и те няма да го преживеят.
Бъдете самоуки, не чакайте да ви научи живота.
Понякога отлагаш нещо за утре и после с ужас се замисляш – та утре, това е след няколко часа.
Знаете ли, имам собствена концепция за щастието. Ако всеки от нас успее да направи щастлив друг човек, дори само един, на земята всички ще бъдем щастливи.
Какво е съдба? Когато по една линия един срещу друг се движат два влака. Носят се с огромна скорост, летят през нощта, без да подозират, че е възможна катастрофа. И въпреки всичко, те никога не се сблъскват. Защо? А, явно не е съдба!
В природата нищо не се губи, освен несбъднатите надежди.
И ние, момчета, ще имаме своите победи. Главното е, те да не се случват с оръжие в ръка.
Ще бъда щастлив, ако някога кажат за мен: „Той беше добър човек”. Това не означава, че винаги съм добър. Но добротата е на първо място.
Какво е нещастие? Помоему, това е загубата на най-близките хора.
Аз изиграх своето време. Сега тече допълнителното.
Много добрини можеш да направиш, когато си в добро настроение.
Да чуваш смях е радост. Да предизвикваш смях – за мен е гордост.
Дори след мъничка усмивка у нас задължително умира един мъничък микроб.
ARTday.bg
