Аз съм добър, ти си добър

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„Тази книга е резултат от един опит да се отговори на онези хора, които търсят убедителни факти, за да отговарят на следните въпроси – как функционира умът, защо правим това, което правим, как бихме могли да се удържим да не го правим, ако пожелаем това. Отговорът може да се намери в най-обнадеждаващия според мен пробив в психиатрията за години наред. Той се нарича Транзакционен анализ и дава надежда на хората, обезкуражени от неяснотата на много от традиционните видове психотерапия. Транзакционният анализ вада нов отговор на тези, които по-скоро биха искали да се променят, отколкото да се приспособят; на тези, които искат преобразяване вместо подчиняване.“

„Аз съм добър, ти си добър“, Томас А. Харис

Томас Антъни Харис е американски психиатър и автор, който става известен с ръководството си за самопомощ Аз съм добър, ти си добър. Книгата бързо става бестселър, а заглавието се превръща в популярна фраза през 70-те години.

Харис получава бакалавърската си научна степен през 1938 г. от медицинското училище на Арканзаския университет. Обучава се по психиатрия в болницата Света Елизабет в Вашингтон. Доста години е психиатър към американската флота, като става ръководител на психиатричното крило и напуска служба през 1954 г. След това преподава в Арканзаския университет, а после работи като старши бюрократ по душевното здраве. Практикува психиатрия в Сакраменто.

Д-р Харис е дългогодишен приятел и сътрудник на Ерик Бърн, основателя на транзакционния анализ. Приятелството им започва, когато двамата мъже са сред малкото психиатри в американската армия. Харис също е основател на Семинарите по транзакционен анализ на Ерик Бърн в Сан Франциско, който се състои седмично за над десетилетие и развива централните концепции на транзакционния анализ. Преподаващ член на Международната асоциация по транзакционен анализ, Харис е ранен поддръжник на груповата терапия и транзакционния анализ за сметка на психоаналитичната практика, която получава при Хари Стек Съливан.

Резултат с изображение за Thomas Anthony Harris i'm ok you're ok

В книгата си „Аз съм добър, ти си добър“ Харис пише:

Томас Харис: Транзакционен анализ – Родителят, Възрастният и Детето

В началото на своята работа по разработването на Транзакционния анализ Ерик Бърн установява, че когато наблюдаваш и слушаш хората, можеш да ги видиш как се променят пред очите ти. Това е една пълна промяна. Съществуват промени едновременно в израза на лицето, речника, жестовете и действията на тялото, които могат да накарат лицето да се изчерви, сърцето да се разтупти и дишането да се учести.

Можем да установим такива резки промени във всеки: малкото момченце, което избухва в плач, когато не успее да накара играчката си да работи; подрастващото момиче, чието лице се оживява от възбуда, когато телефонът най-сетне звънва; мъжът, който пребледнява и трепери, когато получава съобщение за служебен неуспех; бащата, чието лице става на камък, когато синът му не се съгласява с него. Индивидът, който се променя по този начин, е все същият човек, ако се има предвид структурата на костите, кожата и дрехите. Така че какво се е променило вътре в него? Променил се е от какво в какво?

Този въпрос е увличал Бърн в началото, когато започва да разработва Транзакционния анализ. Един тридесет и пет годишен адвокат, когото той лекува, казал следното: „Аз всъщност не съм адвокат. Аз съм просто едно малко момче.“ Извън кабинета на психиатъра той наистина е преуспяващ адвокат, но по време на лечението се чувствува и се държи като малко момче. Понякога по време на едночасовия сеанс той току ще попита: „На адвоката ли говорите или на малкото момче?“ Както Бърн, така и пациентът били заинтригувани от съществуването и появяването на тези две реални личности или състояния на човека и започнали да говорят за тях като за „възрастния“ и „детето“. Лечението се насочило към тяхното разделяне. По-късно и друго едно състояние започнало да става очевидно като състояние, различно от „възрастния“ и „детето“. Това е „родителят“ и то било идентифицирано по поведението, при което всъщност се възпроизвеждало това, което пациентът виждал и чувал неговите родители да правят, когато бил малко момче.

Промените от едно състояние в друго се усещат по маниера, вида, думите и жестовете. Една тридесет и четири годишна жена дойде при мен за помощ, тъй като имаше проблем с безсънието си, с постоянната си тревога „какво правя на децата си“ и с нарастваща нервност. Още през първия час тя започна внезапно да плаче и каза: „Карате ме да се чувствувам като че ли съм тригодишна.“ Гласът и маниерът бяха като на малко дете. Аз я попитах: „Какво се случи и Ви накара да се почувствувате като дете?“ „Не зная“, отговори тя и след това добави: „Аз изведнъж почувствувах, че се провалям.“ Аз казах: „Добре, нека да говорим за децата, за семейството. Може би ще можем да открием нещо у Вас, което предизвиква тези чувства на неуспех и отчаяние.“ В друг един момент през този час нейният глас и маниери отново се промениха внезапно. Тя стана критична и догматична: „В края на краищата родителите също имат право. Децата трябва да се поставят на тяхното място.“ През този един час майката се променяше в три различни и отделни личности: тази на малкото Дете, доминираща чрез чувствата, тази на самоуверения родител и тази на размишляващата, логична голяма жена и майка на три деца.

Непрекъснатото наблюдение подкрепи предположението, че тези три състояния съществуват при всички хора. Като че ли във всеки човек съществува същият малък човек, който той е бил на тригодишна възраст. В него също така съществуват и собствените му родители. В мозъка има записи на действителни преживявания на вътрешни и външни събития, най-значителните от които са се случили през първите пет години от живота му. Съществува и трето състояние, различно от тези двете. Първите две се наричат Родител и Дете, а третото — Възрастен. Тези състояния на човека не са роли, а психологически същности. Бърн казва, че „Родителят, Възрастният и Детето не са концепции, каквито са Суперего, Его и т. н… а феноменологични реалности“. Самото състояние се предизвиква от възпроизвеждането на записани данни за събития в миналото, в които участвуват реални хора, реални времена, реални места, реални решения и реални чувства.

ARTday.bg

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Муза на Рафаело е най-желаната куртизанка в Рим

Историята на жената, нарисувана от Рафаело в образа на Галатея от прочутата му фреска във вила Фарнезина в Рим е разказана от италианската писателка...

Тъжната история на гения, изобретил предшественика на велосипеда

Той е изобретил предшественика на велосипеда и още какво ли не. Но приживе така и не получава признание. Бил е барон, но доброволно се...

Вирджиния Улф: Този, който краде мечтите ни, краде и живота ни

Истинското ѝ име е Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е сред най-значимите представителки на модернизма. Сред класическите ѝ произведения са „Госпожа Далауей”, „Към фара” и...

„У дома“ – изложба на Димитър Каратонев в галерия „Париж“

На 2 април 2024 г. от 18.00 ч., галерия "Париж" ще представи изложбата "У дома", създадена от вече отдавна утвърдилия се на българската сцена...

Историята на Франциск от Асизи: как разгулният младеж се превръща в най-почитания светец в Италия

Франциск от Асизи е най-почитаният светец и покровител на Италия, в чест на който настоящият римски папа прие името му. На него е наречен...