Радостта от живота се познава чрез скръбта

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев на Разпети петък за смисъла, за поуката и за надеждата, че доброто винаги оцелява

Днес е най-тъжният петък. Страстната седмица си отива в тишина, каквато подобава на Бог – заради мъките, поруганията и страданията Му.

Най-тъжният петък слага край на невинност, каквато никога повече няма да се повтори. За нея ще ни напомнят единствено децата, но и те ще се лишават от нея, защото така трябва – онези, които са викали „Осанна“ и „Разпни го!“ трябва да изкупят греха си чрез своите наследници.

Радостта от живота се познава чрез скръбта.

Най-тъжният петък е денят, в който разпънали на кръст невинния Исус Христос – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове е принесен в жертва за греховете на цялото човечество“. Дните преди това нямат значение. Дните след това – също, ако оставим стремежа да извадим на показ доброто у себе си. Макар и със закъснение от 2000 години.

Най-тъжният петък е генералната репетиция за Страшния съд. Щом един е поел върху плещите си греховете на цялото човечество и е намерил сили да изтърпи болката от целокупното ни безразличие, Апокалипсисът сякаш не изглежда толкова страшен. Докато нашите очи са широко отворени за злото, а телата ни са дом за изкушенията, лудостта на цялата земя ще бъде част от собствената ни лудост. Щом сме луди да убиваме в пряк и преносен смисъл, всеки ще има за приятел един Пилат.

Разликата, обаче, ще бъде съществена: днес ние съдим Бога, а тогава Бог ще съди нас.

Най-тъжният петък е вик на мирозданието за нашия срам и за нашето поражение. Ние гоним Христос, когато не даваме залък на гладния, понеже в лицето на гладния гладува Христос. Ние гоним Христос, когато не сме край болния, понеже в негово лице боледува Христос. Във всеки страдалец страда Господ, във всеки скърбящ скърби и Господ. Единствено Той е способен на такова огромно човеколюбие, та да се въплъщава в тялото на всички гладни, болни, жадни, скърбящи, нещастни, презрени, осмени, унижени, оскърбени и прогонени. Онзи, когото разпънахме на кръста, непрестанно се отъждествява с болките и страданията ни, понеже добротата в Него е безкрайна като вселената, в която упражняваме вдишване и издишване.

Разговорният ни речник (а и тълковният) сега придават по друг смисъл на думата „страст“. Това не е противоречие, а ирония. Страстите Христови са онези, от които трябва да се поучим. Нагонът и инстинктът ни за самосъхранение отлично владеят останалите.

В най-тъжния петък умира Онзи, който единствен е способен да изрече: „Отче, прости им, понеже не знаят, що правят!“.

Добромир Банев

Снимка: Валентин Иванов-sValio

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Други гласове, други стаи…

Да си писател, който си пада по представителите на същия пол, съвсем не е необичайно. Всеки от хората на изкуството има своите „странности“. Животът...

Шарън Стоун: Ако някой ми предложи важна роля, ще я приема. Но това няма да се случи…

"Щях да съм още по-ценна, ако бях мъртва." Това констатира Шарън Стоун в интервю пред "Гардиън". Тя има предвид, че картините на мъртвите художници...

Почина поетът Таньо Клисуров

Поетът Таньо Клисуров напусна зримия свят малко преди да навърши 80. За първи път публикува стихотворения в началото на 70-те години. Печата свои творби във...

Муза на Рафаело е най-желаната куртизанка в Рим

Историята на жената, нарисувана от Рафаело в образа на Галатея от прочутата му фреска във вила Фарнезина в Рим е разказана от италианската писателка...

Тъжната история на гения, изобретил предшественика на велосипеда

Той е изобретил предшественика на велосипеда и още какво ли не. Но приживе така и не получава признание. Бил е барон, но доброволно се...