Змей Горянин: Женското сърце е разтегливо, майчиното – непроменливо

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Змей Горянин (Светозар Акендиев Димитров) e български писател и преводач, роден на 11 януари 1905 година в град Русе. Сътрудничи на списанията „Хиперион“, „Българска мисъл“, на вестниците „Литературен глас“, „Светлоструй“, на седмичните литературни страници на ежедневниците „Зора“, „Време“, „Пладне“, „Земеделско знаме“ и други.

Автор е на над 50 книги: автобиографичната повест „Червеният хотел“, историческите романи „Кнез Иван Кулин“, „Бачо Киро“ (1937), „Дунавът тече“ /1938/, „Ний умряхме – да живей народа“ (1938), „Силата на робите“ (1939), „Звезда керванджийка“ и други, на повести и разкази, голяма част от които за деца и юноши, на стихосбирки и епиграми. Заедно с Елин Пелин списват и редактират списание „Българска марка“. Занимава се и с резбарство.

През 1942 г. Змей Горянин за кратко е цензор в Дирекцията по печата.

Змей Горянин по бялата пътека на живота

През 1944–1945 г. е обвинен от Народния съд във „великобългарски шовинизъм“, поради интереса си към българската история, който расте покрай издирването на материали за художествените му творби. Книгите му попадат в „Списъка на фашистката литература“ и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора, Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но той отказва. „Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт.“

Изолиран от всякакви публични изяви, животът му преминава в самота до смъртта му на 25 август 1958 година. Погребан е в двора на манастира „Седемте престола“, Софийско.

***

Българийо любезна,

как хубава си ти!

Където да излезна —

зад мен стражар слухти…

1937

Народни водачи, а гледаш: край тях

кордони джандари се вият и лазят, —

дали от народна любов ги е страх,

дали пък народа от себе си пазят?

1938

Свързали се чума със вампир,

сътворили щастие и мир;

като минали години — ето:

депутат им станало детето.

1938

Ех, сладко нещо е, безпорно, свободата:

живей човек и й се радва — славно!

Но в друго нещо тука е бедата —

да: гладна свобода е робство най-безправно!

1946

Измина век, а векове ще минат

и твойте песни все ще се четат.

Но пак добре, че овреме почина,

та се изплъзна от Народен съд…

1950

Какъв се народ извъди!

Синът баща си да съди,

че си протака живота,

та си не дава имота.

1951

Женското сърце е разтегливо,

майчиното — непроменливо.

1951

Така е нареден света,

че всяко зло е за добро:

загубиш ли си съвестта —

намираш злато и сребро.

1951

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Други гласове, други стаи…

Да си писател, който си пада по представителите на същия пол, съвсем не е необичайно. Всеки от хората на изкуството има своите „странности“. Животът...

Шарън Стоун: Ако някой ми предложи важна роля, ще я приема. Но това няма да се случи…

"Щях да съм още по-ценна, ако бях мъртва." Това констатира Шарън Стоун в интервю пред "Гардиън". Тя има предвид, че картините на мъртвите художници...

Почина поетът Таньо Клисуров

Поетът Таньо Клисуров напусна зримия свят малко преди да навърши 80. За първи път публикува стихотворения в началото на 70-те години. Печата свои творби във...

Муза на Рафаело е най-желаната куртизанка в Рим

Историята на жената, нарисувана от Рафаело в образа на Галатея от прочутата му фреска във вила Фарнезина в Рим е разказана от италианската писателка...

Тъжната история на гения, изобретил предшественика на велосипеда

Той е изобретил предшественика на велосипеда и още какво ли не. Но приживе така и не получава признание. Бил е барон, но доброволно се...