Стихотворение от Яна Язова
В НОЩТА
И тя простря ръцете си студени, безжизнено се вгледа в мен.
А устните мъртвешки вцепенени и поглед безучастно заледен.
Нощта… Защо е толкоз безучастна?
Като всички нощи… А сякаш тази, по-опасна
от всяка нощ, тежней. Вървя. Изсмях се, тя оттекна.
Зловеща лудост в погледа ѝ зей. Устата ми повехна.
Дъхът й – мухлест дъх на самост и разлъка.
И в моя тих вървеж каква бунтовна мъка!
Спрях… и се озърнах… и се присвих в полите ѝ студени.
За първа нощ, когато се озърнах, не беше ти до мен, не беше ти до мене.
Стопли ме, нощ; стопли ме, нощ, страхотна!
Без дъх, без ум. И колко си самотна…
Яна Язова
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
