Притча за неблагодарника

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Двама братя се скитали в гората, но се стъмнило и сбъркали пътя. Вървели дълго, премръзнали. След време стигнали до малка къща. Почукали на вратата. Показала се прегърбена старица.

– Трябва да влезем, замръзнахме – казал по-големият брат.

Старицата го изгледала и понечила да затвори вратата.

– Почакайте, моля Ви! – казал по-малкият. – Заблудихме се в тъмнината и сбъркахме пътя. Ще ни приютите ли тази вечер? Утре сутрин тръгваме, моля Ви.

Старицата се замислила за секунда, но ги поканила да влязат. Запалила печката и стоплила яденето.

– Пфуу, много горещо стана тука, не се диша – казал по-големият.

– Ако бяхме отвън, да бяхме умрели от студ – припомнил му по-малкият.

Бабата сложила на братята да вечерят.

– Много сол си сложила, бабе – казал големият. – Не се яде от сол.

– Благодаря за вкусната гозба – усмихнал се малкият, въпреки че яденето наистина било пресолено. – Бяхме прегладнели. Може ли и чаша вода?

– Много е студена – казал ядосан големият щом отпил.

– На мен ми дойде освежаващо – благодарил ѝ отново по-малкият.

Дошло време да си легнат. Големият подшушнал на брат си:

– Кой знае къде ще ни сложи гърбавата. Няма да успеем да си починем като хората.

СтарИцата се престорила, че не е чула. Завела ги в другата стая и казала на малкия:

– Ти ще спиш там – посочила единственото легло.

– А аз? – попитал големият.

– Ти ще спиш на земята, и без това леглото ще е твърде неудобно за теб – отвърнала старата жена и излязла от стаята.

На сутринта тя направила закуска и чай, но в чашата на големия сложила и оцет.

– Благодаря за чудесната закуска – казал малкия искрено.

– Е, закуската наистина си я биваше – съгласил се големият и отпил от чая голяма глътка.

Започнал да се дави, а след като му преминало казал:

– Много си злобна, бабке! Нарочно си ми сложила оцет в чая, цял ден сега да ми киселее и горчи.

– На мен още ми киселее и горчи от думите дето ги изрече снощи – отговорила старицата. – Нека това ти е за урок.

– Благодаря за гостоприемството и приемете моите извинения – казал малкият.

Тръгнали те по пътя си, а големият рекъл:

– Не стига, че ядохме пресолено ядене, после пихме ледена вода, от която чак ме боля корем, двамата спахме на едно легло, а тази сутрин нарочно и оцет ми беше сложила в чая, а ти ѝ благодари и се извини. Това на нищо не прилича!

– Твоето на нищо не прилича, братко! Жената ни приюти, въпреки че не ни познава. Запали печката да се стоплим, но на теб не ти хареса, че е твърде горещо. После ни нагости, въпреки че може това да е било последната ѝ храна. Но на теб и това не ти хареса и дори я обиди като я нарече гърбава. Не си даваш сметка, че след всичко това можеше да ни изгони и да станем храна за вълците. Но ти нищичко не оцени. Със сигурност на нея ѝ е загорчало повече от обидата и неблагодарността, отколкото на теб оцетът в чая.

Силвия Жекова, gnezdoto.net

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Носителят на „Икар“ Пенко Господинов: Справихме се отлично с Ловешкия театър

"Нашата интерпретация на образа на Иполит Воробянинов, която работехме заедно с целия екип, в основата на който стои режисьорът Дамян Тенев и моите прекрасни млади колеги...

И любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим…

Днес е особен ден – от онези, които те карат да се чувстваш отговорен пред себе си и, заедно с това, мотивират очите ти...

„Икар“ в 23 категории тази вечер в Народния театър

Днес отбелязваме Световния ден на театъра. Тази вечер в Народния театър "Иван Вазов" ще бъдат връчени за 50-и юбилеен път наградите ИКАР. Актрисата Мария Каварджикова...

Хайнрих Ман: Силните имат право да бъдат оптимисти

Днес, 27 март, се навършват 150 години от рождението на Хайнрих Ман. Той е германски писател, един от най-острите критици на нацизма през 30-те...

От времето на Древна Елада досега театърът е магия, в която всички сме главни действащи лица

Театърът е място, където отиваме, за да поемем глътка въздух за душата. Там времето не съществува. Прожекторите заместват слънчевата светлина в реалност, в която...