Понеделник, 15 Февруари 2021 | Авторът си ти

Стихотворение от Дамян Дамянов

САМОТА
от Домян Дамянов

Все чакам някой да ме навести,

да ми потропа денем, пък и нощем

и да ми каже тихичко: "Прости,

забравих те... Ти жив ли си все още?"

Все чакам... Но напразно! Само тя

все още ме спохожда, зла и страшна,

така наречената "Майка Самота".

И като кучка по вратата дращи.

А беше време, кьорав и сакат

на моята трапеза пи и яде,

бездомен спа на моя твърд креват...

Събуди се. И първи ме предаде.

Какво да му се сърдя? И с уста

от люта злост защо да го проклинам?

От времето на Юда и Христа

предателството е било поминък.

Все чакам... Никой... Ни дявол, ни бог...

И само репей с азбука от вятър

вратата ми изписва с некролог:

"Живя, но се помина с Добротата!"...

 

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017