Ицхак Самуел Финци е роден на 25 април 1933 г. в София. Баща му е видният театрал и актьор Самуел Финци. Ицко е 7-годишен, когато родителите му го записват на уроци по цигулка.
През 1955 г. завършва Висшия институт за актьорско майсторство (ВИТИЗ) „Кръстьо Сарафов“ в класа на Стефан Сърчаджиев. Състуденти са му имена, които в бъдеще ще оформят златната плеяда любими и незабравими актьори – Григор Вачков, Татяна Лолова, Никола Анастасов, Доси Досев, Емилия Радева, Хиндо Касимов, Юрий Яковлев.
След дипломирането си Финци е разпределен в театър в Димитровград. Впечатлен от таланта на младия актьор, режисьорът Методи Андонов го кани на работа в Драматичния театър в Бургас през 1957 г. Там Ицках играе на сцената рамо до рамо с Леон Даниел, Вили Цанков и Юлия Огнянов.
Обменя опит и познания още и с колегите си Иван Кондов, Петър Слабаков, Досьо Досев, Росица Данаилова, Асен Ангелов. От 1960 до 1966 г. Ицхак Финци влиза в образите на различни персонажи на сцената на Държавния сатиричен театър в София. Най-дългият му трудов стаж – 20 години, е на сцената на театър „София“, където играе от 1966 до 1988 г.
Ицко Финци има роли в над 70 филма. Дебютира в киното с ролята на гръцки евреин във филма „Звезди“. Лентата е удостоена със специалната награда на журито в Кан и още куп международни награди.
Сред най-знаковите филми с негово участие са „Морето“ (1967), „Птици и хрътки“ (1969), „Краят на песента“ (1971), „Шарен свят: Гола съвест“ (1971), „Трета след Слънцето“ (1972), „Голямата победа“ (1973), „Сиромашко лято“ (1973), „Бягство в Ропотамо“ (1973), „Последната дума“ (1973), „Преброяване на дивите зайци“ (1973), „Къщи без огради“ (1974), „Баща ми бояджията“ (1974), „Гардеробът“, тв филм (1974), „На чисто“ (1974), „Вилна зона“ (1975), „Щурец в ухото“(1976), „Слънчев удар“ (1977), „Утрото е неповторимо“ (1978), „Чуй петела“ (1978), „По дирята на безследно изчезналите“ (1979), „Въздушният човек“ (1980), „Чонтвари“ (1980), „Нашият Шошканини“ (1982), „Голямата любов на Д. Луков“ (1982), „Елегия“ (1982), „Господин за един ден“ (1983), „Константин Философ“ (1983), „Пътят на музикантите“ (1985), „Романтична история“ (1985), „Характеристика“ (1985), „Само ти, сърце“ (1987), „Патилата на Спас и Нели“ (1987), „Аз, Графинята“ (1989), „Разводи, разводи… “ (1989), „Племенникът – чужденец“ (1990), „Лагерът“ (1990), „Разходки с ангела“ (1990), „Немирната птица любов“ (1990), „Белег за човещина“ (1991), „Резерват“ (1991), „Голгота“ (1993), „Фатална нежност“ (1993), „Закъсняло пълнолуние“ (1996), „Всичко от нула“ (1996), (1997), „Ден и половина от живота на Маргарита“ (1998), „Операция Делта Форс 4“, „Вишнева градина“ (1999), „Пансион за кучета“ (2000), „Град на страха“ (2001), „Съдбата като плъх“ (2001), „Бунтът“ (2001), „Боси“ (2004), „Откраднати очи“ (2004), „Март“ (2006), „Пазачът на мъртвите“ (2006), „Заекът на Ватанен“ (2006), „Чифликът на чучулигите“ (2007), „Малки разговори“ (2007), „Летете с Росинант“ (2007), „Миграцията на паламуда“ (2011).
Актьорът има две деца от два брака. Първата му съпруга е пианистката Гина Табакова, с която са родители на актьора Самуел Финци. От втората си съпруга – 44-годишната Лиза Боева, има дъщеря – Матилда, родена през април 2017 г.
В чест на големия артист поднасяме няколко от най-запомнящите се му и мъдри фрази:
„Не ми изчезва желанието да се критикувам, да се гледам и да се питам кое е добро, кое е лошо.“
„Смисълът на живота ми е да позная колкото може повече неща, състояния, факти…”
„Колкото по-възрастен ставам, толкова по-смирен съм. Изглежда, че с възрастта едни стават заядливи старци, а други стават по-кротки. Аз съм от вторите, просто не виждам смисъл да се стремя да променям хората, вече знам, че те не могат да се променят.“
„Считам, че наистина си струва човек да се посвети на възпитание в изкуство, на възпитание в разбиране – да разбираш кое е наистина красиво и стойностно…“
„За да стане добър един театър или филм, или нещо да е стойностно, наистина трябва да играеш с добри актьори. И трябва да искаш да играеш с добри актьори. Само тогава нещата стават както трябва – когато партньорът е добър.“
