Рано или късно къснотата иде… ~ Джон АШБЪРИ

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Американският поет, носител на награда „Пулицър“, почина в дома си на 90-годишна възраст

Известният американски поет-авангардист и лауреат на наградата „Пулицър“ Джон Ашбъри почина на 90-годишна възраст, предаде Асошиейтед прес.

Ашбъри се е споминал в своя дом в американския град Хъдсън в щата Ню Йорк, като смъртта е настъпила в резултат на естествени причини.

Роденият през 1927 година в щата Ню Йорк Ашбъри се счита за един от най-видните поети на САЩ от втората половина на миналия век. Той оказва силно влияние върху младата американска поезия. Ашбъри се изявява и като художествен критик, превежда произведения на чуждестранни автори на английски език.

Поетът е лауреат на многобройни награди, включително и на „Пулицър“, която получава за своя сборник „Автопортрет в изпъкнало огледало“ през 1975 година.

Публикувал е повече от двадесет тома с поезия. Автор е на поезия с експериментална форма, която първоначално е трудно възприета.

Работи като автор на реклами в Ню Йорк, а през 1955 г. заминава със стипендия Фулбрайт в Париж, където остава до 1965 г. Там започва да сътрудничи като критик на изобразителното изкуство на Европейското издание „Ню Йорк Хералд Трибюн“. След завръщането си в Ню Йорк Ашбъри продължава да пише критика, като до 1972 г. ръководи и изданието „Арт Нюз“. След това преподава в Бруклин Колиндж, а по-късно в Бард Колидж.

Резултат с изображение за john ashbery

Предлагаме ви едно стихотворение на поета:

МЛАДИЯТ ПРИНЦ И МЛАДАТА ПРИНЦЕСА

Тревата врязва се в петите ни, защото сме поели
направо през поляната – ти, дете на тринайсет,
с огромен за теб официален мъжки костюм –
символ на това колко време сме заедно.

Аз събирам плодове в консервена кутия,
за да ядем, и я поставям върху тръните.
Рано или късно къснотата иде.
Враните се вдигат откъм запад.

Искам да огледаш тоя плътен и тъмен блок,
където сме затворени. Ала ти казваш: не,
изморена си. Обръщаш се и спиш.
Аз също спя, а в съня си дочувам коне, коите те отнасят
далече.

Когато ветрецът затихва, отново
е утро. Ставай. Време е вече да тръгнем
из небесната пустош. Тази сутрин скитниците
идват на пътя да ни нахранят. Тях ги е страх,
че сме отишли толкова далече:

Иде нощ, но този път нощта е различна.
Като че ли краката ти едва-едва докосват тревата,
когато ходиш; имаш ми доверие;
нощни пеперуди се блъскат в пламналата ми глава.

И чувам вятъра. И той минава. Някой ден
ще се събудим, паднали в нощната паст
от висока скала на небето, огромно и бяло край нас.
Ще кажеш: „Така живяхме ти и аз.“

Заглавна снимка: Poetry Foundation – Джон Ашбъри, февруари 1945-а

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Носителят на „Икар“ Пенко Господинов: Справихме се отлично с Ловешкия театър

"Нашата интерпретация на образа на Иполит Воробянинов, която работехме заедно с целия екип, в основата на който стои режисьорът Дамян Тенев и моите прекрасни млади колеги...

И любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим…

Днес е особен ден – от онези, които те карат да се чувстваш отговорен пред себе си и, заедно с това, мотивират очите ти...

„Икар“ в 23 категории тази вечер в Народния театър

Днес отбелязваме Световния ден на театъра. Тази вечер в Народния театър "Иван Вазов" ще бъдат връчени за 50-и юбилеен път наградите ИКАР. Актрисата Мария Каварджикова...

Хайнрих Ман: Силните имат право да бъдат оптимисти

Днес, 27 март, се навършват 150 години от рождението на Хайнрих Ман. Той е германски писател, един от най-острите критици на нацизма през 30-те...

От времето на Древна Елада досега театърът е магия, в която всички сме главни действащи лица

Театърът е място, където отиваме, за да поемем глътка въздух за душата. Там времето не съществува. Прожекторите заместват слънчевата светлина в реалност, в която...