Бургас първи ще види първите 25 минути от филма за поетесата
Днес отбелязваме 40 години от смъртта на най-четената съвременна поетеса – Петя Дубарова.
25 минути от „Петя на моята Петя“ ще бъдат показани за първи път на 4 декември в Бургас. Публиката ще види няколко ключови сцени от най-новия български филм за големия екран, който все още е в процес на обработка, и ще може да зададе своите въпроси към авторския екип.
Кадър от филма
За събитието в града ще пристигнат продуцентът Николай Урумов („Домашен арест“, „Кантора Митрани“, „Вила Роза“), режисьорът Алексадър Косев („Столичани в повече“, „Домашен арест“, „Кантора Митрани“, „Дървото на живота“, „Връзки“, „Откраднат живот“, „Скъпи наследници“), операторът Иван Вацов („Вила Роза“, „Привличане“, „Expendables“), сценаристите Нели Димитрова („Love.net“, „Възвишение“, „Връзки“, „Домашен арест“, „Скъпи наследници“) и Валентина Ангелова („Под прикритие“, „Домашен арест“, „Скъпи наследници“), както и част от актьорския състав, включително Алиса Атанасова, превъплътила се в ролята на Петя Дубарова.
Тематичната вечер ще започне с кратък рецитал по стихове на незабравимата бургаска поетеса, в изпълнение на младите актьори от драматичен театър „Адриана Будевска“ – Никола Парашкевов и Ива Трифонова, и двамата ученици на Стефан Данаилов. Веднага след това ще бъдат излъчени кадрите от филма.
Домакин на събитието ще бъде КЦ „Морско казино“, зала „Георги Баев“, с начален час 19.00. Входът е свободен.
Кадър от филма
„Петя на моята Петя“ е продукция на „БЪФ пикчърс“, копродуцент е „Концепт студио“, реализирана е с финансовата подкрепа на Националния филмов център и Община Бургас.
Филмът отдава почит на поетесата Петя Дубарова, през разказ за живота на едно съвременно момиче със същото име и подобна съдба. В него участват много актьори, родени тук или свързани с Бургас, както и близо 500 жители на града като статисти.
Петя Дубарова
Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е — колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.
Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може би не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.
Но не мога — аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.
То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,
пак дъхът му цветен ще ме парне.
Петя Дубарова
ARTday.bg
