Археолози откриха средновековни български монети и стенописи край Твърдица

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Откритията са направени при разкопки на средновековната българска крепост Вердица

Исторически музей – Твърдица провежда проучване на Средновековната крепост – Вердица в местността Градището, финансирано от Община Твърдица и Министерството на културата по проект на музея за проучване и полева консервация. Изясняване на стратиграфията (геоложки и археологически слоеве) на разкритите съоръжения в югоизточния сектор на крепостта започва през 2020 г. Целта на археологическите разкопки през 2022 г. е пълно разкриването на останките от църквата и изясняване на нейния план. Проучванията ще продължат 1 месец, като за тях са осигурени 30 000 лв. от Министерството на културата и 14 000 лв. от бюджета на Община Твърдица, казва за БНР – Радио Стара Загора археологът Красимир Велков, директор на Исторически музей – Твърдица и ръководител на разкопките.

До момента са разкрити значителни части от стенописите на църквата, разположена на 20 м на югоизток извън крепостните стени. Тя е еднокорабна с полукръгла абсида и притвор. Най-добре са запазени стенописите в северозападния ъгъл на притвора. В долната му част е оформен цокъл от правоъгълници с различен цвят, а над него на тъмнозелен фон се откроява част от права фигура на светец или монах, пострадал за християнската вяра.

За съжаление, времето и иманярските посегателства са довели до значителното унищожение на този впечатляващ български паметник от XII – XIII век, съобщават от общинската администрация.

Датировката на храма е направена въз основа на стила на строежите, както и по някои от находките – монети на българските царе Константин Асен, Иван Александър и Иван Шишман, сребърни обеци с позлата, византийски монети и др.

Останките от средновековния град-крепост Вердица и църквата са открити през 1959 г. в местността Градището на 1,5 км североизточно от град Твърдица. Извършвани са проучвана под ръководството на проф. Стамен Михайлов и Елена Бацова.

Вердица е разположена върху рид, който от север, запад и юг е заобиколен от река Твърдишка. В тези посоки склоновете на рида се спускат почти отвесно към реката, правейки го недостъпен. Единствената сухоземна връзка е от изток със западния склон на връх Кутра.

Крепостта е известна от изворите. За Вердитца говори византийският поет Мануил Фил (ок. 1275 – ок. 1345) във връзка с византийските походи, предвождани от Михаил Дука Глава Тарханиот (пълководец по времето на императорите Михаил VIII и Андроник II Палеолог) срещу въстаниците на Ивайло.

В коментара си към „Български градове у Мануила Филъ” Константин Иречек свързва името Вердитца с Твърдица, като „голямо селище по шосе през Балкана за Елена”.

Проследявайки същите събития, Васил Златарски пише за Тарханиот, че той е “дошъл в Твърдица-Вердитца, при сегашното село Твърдица”.

Крепостта е идентифицирана и от ст.н.с. Атанас Попов като споменаваната от Мануил Фил крепост Вердитца. Тя се намира в началото на един от най-късите пътища от Тракия през Средна гора и Стара планина за Северна България. В нея е имало гарнизон, който е охранявал Твърдишкия проход.

Крепостната стена, издигната на това естествено укрепеното място, затваря пространство с площ 24 дка. Зидът е граден от ломени камъни, споени с бял хоросан. Все още има запазени части от него, които се издигат на 4 метра височина. Дебелината на външната стена е 3 м.

Според Попов голямата площ говори, че Вердитца е имала важно значение за отбраната на столицата Търново.

И днес легендите разказват за славата на старопланинските крепости. През 1279 г. се състои походът на византийския пълководец протовестиарий Априн срещу въстаниците на Ивайло, спрян при крепостта Девина (Община Котел) и завършил с унищожение на цялата ромейска войска. Легендата за Вердица също е свързана с тези събития, се казва на сайта на Община Твърдица.

Източник: Исторически музей – Твърдица, Natiomalgepraphic.bg; На заглавната снимка – На тъмнозелен фон се откроява част от права фигура на светец или монах, пострадал за християнската вяра

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Вирджиния Улф: Този, който краде мечтите ни, краде и живота ни

Истинското ѝ име е Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е сред най-значимите представителки на модернизма. Сред класическите ѝ произведения са „Госпожа Далауей”, „Към фара” и...

„У дома“ – изложба на Димитър Каратонев в галерия „Париж“

На 2 април 2024 г. от 18.00 ч., галерия "Париж" ще представи изложбата "У дома", създадена от вече отдавна утвърдилия се на българската сцена...

Историята на Франциск от Асизи: как разгулният младеж се превръща в най-почитания светец в Италия

Франциск от Асизи е най-почитаният светец и покровител на Италия, в чест на който настоящият римски папа прие името му. На него е наречен...

Шагал – уникален, неподражаем и подкупващо чаровен (снимки/видео)

Марк Шагал е псевдоним на Мойше Захарович Шагалов, руски и френски художник от еврейски произход. Един от предшествениците на сюрреализма. Ражда се в град...

Носителят на „Икар“ Пенко Господинов: Справихме се отлично с Ловешкия театър

"Нашата интерпретация на образа на Иполит Воробянинов, която работехме заедно с целия екип, в основата на който стои режисьорът Дамян Тенев и моите прекрасни млади колеги...