Какво в състоянието води до креативност?
Скуката минава за лошо нещо, особено пък за творец, бил той писател, музикант или художник. В днешно време скуката е едва ли не стигма. Да скучаем, предполага да не сме вдъхновени, а вдъхновението днес има висок обществен статус.
Оказва се обаче, че скуката е сред важните фактори, обуславящи творческия процес. Тихата муза на скуката стои зад ред велики песни, книги, картини, изобретения.
„Скуката няма равна като подтик да пишете“, казва Агата Кристи, която не е посещавала училище и 16-годишна написала десетина разказа и един роман само за да избяга от скуката.
„Трябва да се оставите до такава степен да скучаете, че поради липса на друго, мозъкът ви да се захване да разказва история“, додава Нийл Геймън.
Не са само писателите обаче. Световноизвестният скулптор Аниш Капор разказва следното: „Научих през годините, че точно в моментите, когато не знам какво да правя, скуката ме предизвиква да опитам нещо различно.“
Животът в изолация и на забавен оборот предлага на изследователите на скуката терен за изследване.
Какво в скуката води до креативност?
Има един известен експеримент от 2013 г., в който разделили хора на две групи – едните първоначално били заети със скучна задача, а другите се забавлявали. После и двете групи трябвало да изнамерят възможни употреби на пластмасови чашки. Групата, която първо се е отегчавала, измисля двойно повече и по-оригинални решения.
Смята се, че скуката ни предизвиква, търсейки с какво да запълни вакуума, в който изпада мозъкът ни.
„Сама по себе си скуката не е креативна, казва Джон Ийстуд, психолог от университета Йорк в Канада. Това, до което тя води, е важното. Скуката е некомфортно, даже излагащо чувство, затова мотивирано търсите с какво да се захванете. Именно в този момент се появява шансът да откриете нещо ново.“
През 1990 г. Дж. К. Роулинг пътува във влак за Лондон, който закъснява, докато гледа през прозореца на купето, в главата ѝ се появява образа на кльощаво очилато момче.
„Нямах химикалка – разказва тя, а бях твърде притеснителна, за да поискам от някого да ми услужи, което ме притесняваше допълнително, спомня си тя, но връщайки назад лентата, това се оказа най-хубавото, което можеше да ми се случи, защото имах цели четири часа, за да обмисля идеята за тази книга.“
А сега си представете, че тя имаше смартфон с безкраен фийд новини или айпад, на който да изгледа новия сериал на „Нетфликс“. Хари Потър щеше да се изпари също толкова бързо от главата ѝ, колкото се е бил появил.
Това е продуктивната скука, тази, която ни води към фантазиране и свързва фантазирането с истинската креативност.
„За сюжетите за своите детективски романи се вдъхновявам от мръсните съдове в мивката. Това е толкова глупаво занимание, че неминуемо ми идва на ума мисълта за убийство“, това отново е неподражаемата Агата Кристи.
Да правиш нещо познато, което не изисква цялото внимание и осигурява на съзнанието възможност да се рее – много творци признават, че подобни рутинни действия са ги довели до творческото откровение. Хореографът Джордж Баланчин например откривал вдъхновение, докато гладел.
Ходенето е подобен спусък – признат от не една и две философски школи. Ребека Солнит, авторката на „История на ходенето“, пише: „Мисленето по принцип минава за нищоправене в една толкова продуктивна, ориентирана към резултатите култура, а и е трудно да не правиш нищо. Най-добре се удава, когато е маскирано като правене на нещо, а най-близкото до нищоправенето е ходенето.“
Трудно е обаче да се каже дали сегашната ситуация ще се окаже инкубатор на масова креативност. Липсва онзи момент на безгрижно реене на съзнанието, тъй като сме твърде тревожни от промените, които се случват край нас. Това, което трябва да помним, е, че попаднем ли в платото на скуката, не бива да посягаме към смартфона и бързото разсейване, а да се вглъбим навътре.
Източник Би Би Си; Снимка: Pixabay
ATRday.bg
