Петък, 11 Септември 2020 | В лице

Избрани цитати от произведенията на разказвача

Приживе О. Хенри издава 10 сборника и над 600 къси разказа. Посмъртно са публикувани още три сборника  Най-често той разказва за живота на обикновените хора: чиновници, полицаи, келнерки. Характерни за историите му са неочакваният край, тънката ирония, обикновената човечност и живото слово.

Уилям Сидни Портър е роден в разгара на Гражданската война в САЩ на днешния ден, 11 септември, през 1862  година в плантация на име Уърт Плейс в Грийнсбъро, Северна Каролина. Живее с баща си, потомствен лекар, и по-големия си брат, под непосредствената грижа на леля си Лина – майка му умира от туберкулоза когато той е само на три. Семейството  бързо обеднява, защото пациентите на доктора са най-обикновени довчерашни сиводрешковци от армията на злополучната Конфедерация. На 17 Уилям започва работа в чичовата си дрогерия „да учи занаят“.  Тук той научва далеч по-сериозните и решаващи истини, тук има възможност да слуша речта на улицата, а в свободното време — да се отдава на любимите занимания, стрелба, музика и рисуване. Три години по-късно Уилям Портър заминава със свои близки за Тексас, за да не се върне вече в Грийнзбъро, освен за погребението на баща си. През 1887 г. се премества в Остин, където се жени за седемнадесетгодишната Етъл Естес, която му ражда син. Поради факта, че и двамата родители са болни от туберкулоза, детето не оцелява. Година по- късно тя ражда второ дете, което наричат Маргарет.

През 1894 г. Портър започва да издава хумористичния седмичник „Ролинг Стоун“ и същевременно работи като касиер в банка в Остин. Един ден той е обвинен в злоупотреба с паричните средства на банката и е принуден да напусне. През 1895 г., след като седмичникът му фалира, Уилям се мести в Хюстън и се присъединява към вестник „Хюстън Пост“ като репортер и автор на собствена колонка. Скоро след това той е арестуван за злоупотребите във връзка с предишната му работа в банката в Остин. Портър е пуснат под гаранция и ден преди провеждането на делото на 7 юли 1896 г. той избягава от града. Няколко месеца се укрива от властите в Ню Орлиънс, а по-късно и в Хондурас. Връща се през 1897г, когато научава, че жена му  е мъртва. Осъден  е на 5 години затвор за незаконно присвояване, въпреки оспорваните дебати в съда относно фактическата му вина. Така през 1898 г. той е вкаран в затвора Охайо Стейт Пенитеншъри.

Докато е в затвора, Портър започва да пише кратки разкази, за да припечелва пари, необходими за издръжката на дъщеря му Маргарет. През времето, прекарано зад решетките той успява да напише поне дванадесет разказа. Когато през 1901 г. го освобождават предсрочно, той решава да промени името си, за да не разберат неговите читатели миналото му. Започва да подписва разказите си с литературния псевдоним „О.Хенри“ (O.Henry). Според една версия е заимствал името на един от пазачите в затвора – Орин Хенри , според други, това е името на лекарят Етиен Осиан Анри, чийто трудове той изучавал. От декември 1903 г. до януари 1906 г. О.Хенри пише по един разказ седмично за „Ню Йорк Уърлд“. Портър се жени отново през 1907 г. за детската си любов Сара Линдзи Колман. Следва обаче упадъчен период в живота му – той започва да злоупотребява с алкохола и Сара го напуска само година след сватбата.

Последната година от живота на Портър преминава в дълги алкохолни нощи, влошено здравословно състояние и непрестанни парични проблеми. Умира на 5 юни 1910 г. от цироза на черния дроб. Дъщеря му Маргарет Уърт Портър (Margaret Worth Porter) умира през 1927 г. и е погребана до баща си в Ашвил, Северна Каролина.

Резултат с изображение за O. Henry art

Представяме ви избрани цитати от безсмъртните произведения на разказвача:

Изгладнялото сърце се нуждае от зрънце щастие поне веднъж в годината.

Това е характерно за женския пол – да плаче от мъка, да плаче от радост и да пролива сълзи, когато липсват и едното и другото.

Съдбата те люшка от една посока в друга като коркова тапа в бутилката вино, отворена от келнер, на който не си дал бакшиш.

Повечето жени са пораснали деца, а повечето мъже – малки дечица.

Парите са просто боклук в сравнение с истинската любов.

Това бе платинена верижка за джобен часовник, простичка и сдържана рисунка, очароваща с истински достойнства, а не с показен блясък – такива трябва да бъдат всички хубави неща.

Работата не е в пътя, който избираме. Това, което е вътре в нас ни заставя да избираме пътя си.

Алкохолът свърши толкова бързо, сякаш бе сандвич с месо на вегетериански обяд.

Спящият мъж е гледка, от която могат да се просълзят и ангелите. Колко струват сега неговият мозък, неговите бицепси, чековата му книжка, апломбът, протекциите и семейните му връзки? Той е толкова привлекателен, колкото наетият кон, който се навежда към стената на операта в един и половина през нощта и бленува за просторите на арабската пустиня. Съвсем друго нещо е спящата жена. Пет пари не бива да даваме за това как изглежда тя, стига да бъде по-дълго в това състояние.

Животът се състои от сълзи, въздишки и усмивки, но въздишките определено преобладават.

Когато пациентът ми започне да брои каретите на своята погребална процесия, аз отчитам, че лечебната сила на лекарствата е намаляла наполовина.

Той принадлежеше към тези хубави хора, за които лесно забравяш, когато са до теб, но за които често си спомняш, когато ги няма.

За да изживее пълноценно живота си, човек трябва да изпита бедността, любовта и войната. Но не всички тях наведнъж.

Тя бе такава жена, че с нея и отшелник би прегрешил. Руменината по лицето й разкриваше кулинарните наклонности и буйния й темперамент, а от усмивката й цветята биха разцъфнали и през декември.

Умението да се разказва се състои в това да скривате от слушателите всичко, което искат да знаят, докато не изложите съкровените си възгледи за всевъзможни неща, които нямат отношение към действието.

Животът е това, което ние ценим повече от всичко, но пазим по-малко от всичко.

Когато сме влюбени, думата „любов” е синоним на жертвоготовност и себеотрицание. Когато са влюбени съседите, които живеят в апартамента до нас, тази дума означава наглост и самохвалство.

Празният стомах е ефективно лекарство за влюбеното сърце.

Има теми, за които не може да се намерят думи дори в най-дебелия речник.

Това беше както просто, така и красиво, като всяка наистина велика измама.

Закръглените форми несъмнено са привлекателни. Що се отнася до гладкостта на кожата – колкото повече бръчки придобива жената, толкова повече се изглаждат грапавините на характера ѝ.

Душата ѝ можеше да разкъса дори най-здравите вериги. Тя бе Ева, която вече е вкусила от забранения плод, но още не бе усетила горчивината му.

Те бяха роби на навика – на тази сила, която не позволява земята да се разлети на парчета, макар и да съществува някаква глупашка теория за земното притегляне.

Нито една минута не можеш да купиш с пари.

Мануела Георгиева

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017