Скот Фицджералд е американски писател, един от водещите представители на така нареченото „изгубено поколение“ в литературата. Най-голяма известност му носи романът „Великият Гетсби“, както и редица романи и разкази, представящи американската „Ера на Джаза“ от 1920-те години. Неговите творби са преведени на множество езици, а посланията, които носят са запазили актуалността си и до днес.
Франсис Скот Фицджералд е роден на 24 септември 1896 година в Сейнт Пол, Минесота, в заможно католическо семейство, с ирландски корени. Момчето получава добро образование. Започва да пише още като ученик в Сейнт Пол, като първия си разказ „Загадката на ипотеката на Реймънд“ публикува когато е едва 13-годишен. Учи в престижния „Пристънски университет“, но е изключен поради отсъствия, след което през ноември 1917 година постъпва в армията на САЩ, но така и не взема участие в сраженията. Две години по-късно Фицджералд е демобилизиран от армията и известно време работи като рекламен агент в Ню Йорк. Още по време на военната си служба той се запознава с амбициозната млада писателка Зелда Сеър, като това запознанство се явява повратна точка в живота на Фицджералд, оставяйки отпечатък върху цялото му творчество. През 1920 година Фицджералд публикува първия си роман „Отсам рая“. При написването му той ползва материали от други свой роман – „Романтичният егоист“. Книгата веднага се превръща в бестселър и носи голям успех на автора си. В нея Фицджералд описва по един доста оригинален, на моменти скандален за времето си, начин на живот на младите хора, поради което романът успява да разбунтува духовете и печели симпатиите на критиците. След успеха на книгата, материалното положение на писателя значително се подобрява и още същата година той се оженва за своята любима Зелда. Година по-късно се ражда и дъщеря им Франсис. Популярността на романа отваря пред Фицджералд пътя към света на великата литература. Неговите произведения започват да се печатат в престижни списания и вестници – „Scribner’s“, „The Saturday Evening Post“ и др. През 1922 година авторът публикува втория си роман „Красиви и прокълнати“, в който описва болезнения брак на двама талантливи и привлекателни представители от артистичните бохемски среди. Книгата е посрещната добре и се радва на читателски интерес. Същата година Скот написва и новелата „Диамант голям, колкото хотел „Риц“.
През 1924 година семейството заминава за Европа, където се установява във Франция. Докато живее в Париж Фицджералд се запознава и сближава с друг велик литературен гений – Ърнест Хемингуей. Именно в Париж Скот завършва и публикува най-известния си роман – „Великият Гетсби“. Това е книга, която мнозина от критиците, както и самият Фицджералд считат за шедьовър на американската литература, символ на „Ерата на джаза“. В романа писателят обрисува света на привилегированите и богатите, разсъждавайки върху въпроса – дали американската мечта е нещо истинско, или просто една илюзия. Въпреки отличните рецензии, които получава книгата, продажбите ѝ не вървят толкова добре, колкото се очаква. Фицджералд се отдава на алкохола. През 1926 година „Великият Гетсби“ е адаптиран за сцена и се играе в Ню Йорк, същата година романът е и успешно екранизиран. Впоследствие книгата е екранизирана многократни, като последната екранизация е от 2012 година, а главната роля е поверена на талантливия Леонардо ди Каприо. През 1930 година Зелда получава психическо разстройство, от което така и не успява да се възстанови. Това от своя страна допълнително потиска Скот и той започва да пие още повече. През 1934 година Фицджералд написва романа „Нежна е нощта“, който е до голяма степен биографичен. В него писателят описва своята болка, битката за запазването на брака си и обратната страна на техния луксозен живот. Голяма част от критиците оплюват книгата и през първите няколко години не се слави с големи продажби, но днес тя се счита за една от най-въздействащите и популярни творби на автора.
През 1937 година Фицджералд заминава за Холивуд, за да работи като сценарист. Пише за студио „Метро Голдуин Майе“ и работи върху сценария на „Отнесени от вихъра“ – най-касовият филм в историята на киното. Там той среща Шийла Греъм, влюбва се в нея и остава до края на дните си с нея. Две години по-късно той започва да работи над петия си роман – „Последният магнат“, описващ живота в Холивуд, който остава незавършен. Скот Фицджералд умира от инфаркт на днешния 21 декември 1940 година в Холивуд, в дома на приятелката си Шийла.
На 8 август 1933 г. Франсис Скот Фицджералд изпраща писмо на 11-годишната си дъщеря, която е на летен лагер. Ето какво пише в него…
„Скъпа Пай,
Как се справяш със задълженията си? Изпрати ми малко повече информация за това как четеш на френски. Радвам се, че си щастлива. Макар аз самият никога да не съм вярвал в щастието. Нито в нещастието. Това са неща, за които четеш в книгите, но в живота никога не ти се случват.
Това, в което вярвам, е, че животът ти се отплаща за твоите добродетели (и според твоите таланти), и че те наказва, ако не изпълняваш задълженията си, за които се чудиш дали си струват. Ако в летния лагер имате библиотека, помоли Г-жа Тайсън да потърси за теб един сонет на Шекспир, в който се казва: „Лилиите, които загниват, миришат по-лошо от плевели“.
А сега, полусериозно, полушеговито, ще продължа.
Нещата, за които да се притесняваш:
Притеснявай се за куража.
Притеснявай се за чистотата.
Притеснявай се за ефикасността.
Притеснявай се за ездата.
Не се притеснявай за:
Не се притеснявай за мнението на хората.
Не се притеснявай за куклите.
Не се притеснявай за миналото.
Не се притеснявай за бъдещето.
Не се притеснявай за порастването.
Не се притеснявай за това, че някой ще те изпревари.
Не се притеснявай за победата.
Не се притеснявай за провала, освен ако не е по твоя вина.
Не се притеснявай за комарите.
Не се притеснявай за мухите.
Не се притеснявай за насекомите като цяло.
Не се притеснявай за родителите.
Не се притеснявай за момчетата.
Не се притеснявай за разочарованията.
Не се притеснявай за удоволствията.
Не се притеснявай за удовлетворенията.
Неща, за които да мислиш:
Как се справям в сравнение с моите връстници относно:
1. Стипендията;
2. Това как разбирам хората и мога ли да се погаждам с тях;
3. Старая ли се да превърна тялото си в полезен инструмент за мен или го неглижирам.
С най-дълбока обич,
Татко„
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
