Роден в Гренобъл, Франция, на 23 януари 1783 година, авторът на романа „Червено и черно“ прекарва детството си в нещастие. Мрази баща си и оплаква майка си, която е починала, докато той е бил малък. Това е драмата на неговото детство. Единственият човек, който му дава искрица надежда, е неговата по-малка сестра Полин. Времето, в което живее Стендал, оказва голямо влияние върху него – Първата френска империя начело с Наполеон. Той пътува много, предимно из Германия. Участва и в нахлуването в Русия през 1812 г., но най-много се привързва към Италия, където прекарва голяма част от кариерата си като консул в Триест и Чивитавекия.
Неговият роман „Пармският манастир“ е издаден първо в Италия, защото авторът смята, че тя е много по-подходяща и „страстна“ държава, отколкото възраждащата се Франция. Когато се завръща в родината, писателят е обзет от страстта си към жените, която прераства в мания. Така получава вдъхновение за написването на множество художествени творби и дори един анализ на това какво е любовта, озаглавен „За любовта“. Тези негови размишления и други писания са причина той да бъде определян като романтически реалист, заради романтиката, която влага в тях.
Освен това, Стендал е страстен почитател на музиката, по-конкретно на композитори като Чимароза, Моцарт и Росини. Написва известната биография на последния, която е добре приета не заради историческата точност, а заради анализите на самата музика (книгата е преведена и на български).
Бейл използва псевдонима Стендал и така пише няколко от най-добрите си произведения като „Арманс“, „Червено и черно“, „Люсиен Льовен“. Съвременниците му обаче недооценяват творбите на Стендал, които са написани през епохата на романтизма. Той бива признат едва през 20 век. А самият Стендал е сложил за мото на много от ръкописите си фразата „На малцината щастливци“, обръщайки се към онези, които в бъдеще ще разпознаят гения му. В днешно време творбите му предизвикват интерес заради тънката ирония, психологическата дълбочина при обрисуването на взаимоотношенията между героите и историческите сведения, преплетени в едно перфектно цяло. Стендал е автор и на множество книги, свързани с изкуството на Италия — монографията „История на живописта в Италия“, пътеписите „Рим, Неапол, Флоренция“ и „Разходки из Рим“, както и на памфлета „Расин и Шекспир“.
Великият писател умира през 1842 г. в Париж на 59 години. Неговите шеговити мемоари, озаглавени „Спомени на еготиста“, са публикувани посмъртно през 1892. Тогава е издадена и автобиографичната му книга „Животът на Анри Брюлар“.
Представяме ви избрани цитати на Стендал:
„Колкото повече ни харесват, толкова по-малко истински сме харесвани.“
„Само великите умове могат да си позволят простичък стил.“
„Великото изкуство внушава у човека прекрасни идеи, които го учат да жертва всичко за щастието на човешкия род.“
„В приятелството има не по-малко илюзии от в любовта.“
„Овчарят винаги се опитва да убеди овцете, че неговите и техните интереси съвпадат.“
„Във всички видове изкуства е необходимо да изпитваш само онези чувства, които искаш да събудиш у другите.“
„Властта, след любовта, е първият източник на щастие.“
„Един човек не може да притежава талант за всичко.“
„Единственото извинение на Бог е, че не съществува.“
„Писателят не трябва да мисли за критиката, така както войникът не трябва да мисли за болницата.“
„Любовта винаги е била най-важната работа в живота ми, ако не и единствената.“
„Първото изискване за един историк е да не може да открива нищо ново.“
„Човек може да придобие всички качества в самота, освен характер“.
„В любовта равносметката е такава, че онова, което си имал и изгубил винаги надхвърля това, на което можеш да се надяваш в бъдеще“.
„Математиката не позволява лицемерие и неточност.“
„Най-искрените ни желания винаги са егоистични.“
„За сърдечната наслада и за любовта е нужна самота, но за да успееш, са нужни светски познанства.“
„Малко количество надежда е достатъчно да предизвика раждането на любов.“
„На този свят има само две нещастия – несподелената страст и опустошаващата тъга, която предизвиква тя.“
„Красотата не е нищо друго, освен обещание за щастие.“
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
