Николай Гогол: Ние имаме прекрасната дарба да правим всичко незначително

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Доскоро биографите му вярваха, че е бил просто меланхоличен и тих човек, когото всеки помни заради гения му като писател.

Гогол произхожда от древен украински род. Родил се като трето дете в семейството, но скоро остава най-големият син, след първите две деца починали. В началото на живота си Николай не проявявал някакви признаци на гениалност. Той дори бил много слаб ученик, когото често наказвали. Но като гимназист започнал да проявява странностите си – например, боял се силно от непознати. Тези, които успявали да пробият бронята му и да се приближат до него обаче той обичал силно и често угощавал с лично приготвени блюда и коктейли. Един от специалитетите си наричал гогол-могол – козе мляко с ром. Приятелите му пък често се шегували с неговия дълъг и необичаен нос. Това станало повод Николай да моли художниците, които го рисували за портрети да сменят формата на носа му.

Един от най-обичаните му романи е „Вий“. Гогол разказва, че заел идеята за демона на Хома Брут от украинските митове и легенди. Изследователите на украинската митология обаче твърдят, че там никъде не се споменава такъв образ и твърдят, че Гогол сам го е измислил.

В мистерия обвити са и последните години от живота на писателя. Никой от биографите и приятелите му не знае какво точно му се е случило. Знае се, че през 40-те години на XIX век той пътувал в любимата си Италия, когато се заразил с малария. Болестта оказала огромно влияние в живота му. През 1850 г. неочаквано той се почувствал по-добре и дори решил, че болестта си е отишла. Тогава написал продължение на „Мъртви души“ и, когато представил книгата пред приятели, се радвал като дете. През 1852 г. обаче изведнъж се почувствал зле. Сам взел решение да изгори втория том на прочутата си повест. Отдал се на краен пост и дори спрял да се храни. Нито лекари, нито приятели успели да го накарат да яде. На 20 февруари постъпил принудително в болница, но починал на следващия ден. В завещанието си бил наредил да не бъде погребван, докато тялото му не започне да гние. Но въпреки това близките му го погребали на третия ден след смъртта му.

Именно с погребението на Гогол е свързана и най-голямата мистерия с него, за която спорят всичките му биографи. Според очевидците на погребението липсвала главата му. Според някои черепът бил откраднат от колекционер, любител на театъра. Тази теория била превъплътена от Михаил Булгаков във вечната му книга „Майсторът и Маргаритта“. Булгаков бил един от най-големите почитатели на Гогол и дори сложил надгробен камък на писателя, на който написал: „Учителю, скрий ме в чугунения си шинел“.

Представяме ви избрани цитати от Гогол:

„Архитектурата също е летопис на света; тя говори тогава, когато са замлъкнали и песните, и преданията“.

„Винаги мисли кое е ползотворно, а не кое е красиво. Красотата ще дойде от самосебе си“.

„Една жена по-скоро би се целунала с дявола, отколкото да нарече друга жена красавица“.

„Каквото и да се говори, тялото зависи от душата“.

„Красотата е изворът на поезията“.

„Човекът, който обработва земята, заслужава повече уважение от всеки друг“.

„Към думите трябва да се отнасяме честно“.

„Ние имаме прекрасната дарба да правим всичко незначително“.

„Руският човек има един непримирим, опасен враг, без който щеше да бъде исполин. Този враг е мързелът“.

„Колкото по-дълго и внимателно гледаме една смешна история, толкова по-тъжна става тя“.

„Страхът е по-прилепчив и от чумата“.

„Безкрайни, като песъчинките край морето, са човешките копнежи“.

„Ала мъдър е оня, който не се гнуси от никой характер и като втренчи в него изпитателен поглед, опознае го чак до първичните му причини. Бързо се променя всичко у човека; докато се обърнеш, току видиш, че се появил вътре в него страшен червей, който самовластно обръща към себе си всички жизнени сокове“ – из „Мъртви души“.

„Колкото и глупави да са думите на глупака, понякога те са достатъчни да объркат интелигентен човек“.

„Нищо не носи по-голямо удоволствие от това да живееш в самота, да се наслаждаваш на природата и от време на време да четеш някоя книга“.

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Ал Пачино на 84: Лесно е да се заблуди окото, но е трудно да се заблуди сърцето

Сицилианец по произход, роден в Бронкс 25 април, 1940, и израснал в Манхатън, Ал Пачино е истинска легенда и професионалист на място в света...

Открит ли е гробът на гръцкия философ Платон?

Папируси от римския град Херкулан разкриха местоположението на гроба на гръцкия философ Платон. Това твърди Грациано Раноча, папиролог от университета в Пиза, предаде Arkeonews....

Петя Дубарова – момичето, подарило любовта си на всички

Само дни преди да избере смъртта на 7 септември 1979 г. Петя Дубарова записва в дневника си: „Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи...

Тихо присядах на тръгване…

ТАМ ЛИ СИ ОЩЕ Търсех те, мое несбъдване. Там от брега, след завоя, тихо присядах на тръгване в пръски от сълзи с прибоя.   Помня те в моите сънища, в нежна...

Антъни Тролъп: Оръжието на една жена е нейният език

Антъни Тролъп се ражда на днешния ден, 24 април, през 1815 година. Името му се нарежда сред най-успешните, уважавани и плодовити автори от Викторианската...