Понеделник, 16 Април 2018 | В лице

Избрани цитати от носителя на Нобелова награда за литература

Френският романист и критик Анатол Франс (псевдоним на Жак Анатол Франсоа Тибо) е роден на 16 април 1844 година в Париж в семейството на букиниста Франсоа Ноел Тибо и Антоанет (Гала) Тибо. В детството си Анатол, единствено дете в семейството, прекарва много време край брега на Сена, ровейки се в купчини книги ("Това беше библиотека с дължина три квартала", както пише по-късно) и слушайки разговорите на любителите на книги, често наминаващи в магазина на баща му.

Когато през 1866 г. баща му се оттегля от бизнеса си, Франс, принуден да се изхранва сам, започва работа в едно списание. Работейки като библиограф у издателя Алфонс Лемер, се запознава с неотдавна създадената литературна група "Парнас". Когато излиза първото му произведение, очерк за творчеството на поета Алфред дьо Вини, Франс става една от централните фигури в "Парнас".

През 1876 г. Франс е назначен за заместник-директор на Сенатската библиотека и в продължение на 14 години заема този пост, което му дава възможност и средства да се занимава с литература. През 1877 г. се жени за Валери Герен дьо Совил.

По това време писателят постепенно се отдръпва от "Парнас" и се сближава с Калман Леви, който издава следващите му две книги. В първата (1879 г.) влизат повестите "Йокаста" ("Jocaste") и "Мършавата котка" ("Le Chat maigre"), а във втората (1881 г.) - романът "Престъплението на Силвестър Бонар" ("Le Crime de Sylvestre Bonnard"), който донася на Франс известност и наградата на Френската академия.

Благодарение на успеха, който има "Силвестър Бонар", и на популярната ежедневната рубрика в "Време" Франс влиза във висшето парижко общество. През 1883 г. се запознава с Леонтин Арман дьо Кайаве, собственичка на един от най-блестящите литературни, политически и художествени салони. Пет години по-късно тя става негова любовница, а след като Франс се развежда със съпругата си през 1893 г., двамата живеят в неофициален брак до смъртта на Леонтин (1910 г.). Леонтин проявява трогателна грижа за писателя (в бита Франс е напълно безпомощен), учи го на светски маниери и подпомага литературната му кариера.

През 1898 г. Франс взема участие в делото Драйфус. Под влияние на Марсел Пруст писателят подписва първи знаменитото писмо-манифест на Емил Зола "Аз обвинявам" (1898 г.). В писмото се осъжда опита да се обвини в държавна измяна офицера от френската армия евреина Алфред Драйфус и се доказва, че обвинението е скалъпено, за да се спаси от скандал висшето армейско командване, уличено в корупция. Франс описва делото Драйфус в четвъртия том на "Съвременна история", озаглавен "Господин Бержере в Париж" ("Monsieur Bergeret à Paris", 1910 г.). Благодарение на активната си политическа дейност Франс става близък приятел на социалистическия лидер Жан Жорес и литературен наставник на Френската социалистическа партия.

През 1913 г. Франс се връща към автобиографичните теми на ранните си произведения, пише очерци за детството и юношеството си, които по-късно влизат в романите "Малкият Пиер" ("Le Petit Pierre", 1918 г.) и "Животът като цвете" ("La Vie en fleur", 1922 г.).

Удостоен е с Нобелова награда за литература (1921 г.) „за блестящите му литературни достижения, белязани с изключителност на стила, дълбоко изстрадан хуманизъм и истински галски темперамент“.

Франс умира на 12 октомври 1924 година в Тур, където се преселва десет години преди смъртта си. На погребението му присъстват членове на френското правителство. След смъртта на писателя популярността му рязко спада. Представителите на следвоенното поколение споделят гледната точка на английския романист Арнолд Бенет, който на времето упреква Франс в "духовна анемия". Оттогава с творчеството на Франс се занимават в основни линии учените, текстолозите и литературоведите. Например Уейн Бут изследва иронията в произведенията на Франс, Мюрей Сакс - приноса на писателя за развитието на френската новела. Според Пол Валери Франс е доказал нагледно, че на френски език все още могат да се създават безценни съкровища, продължаващи великата културна традиция. Душан Брески, разсъждавайки за писателя, когото Джозеф Конрад веднъж нарича "принц на прозата", достига до заключението: "Въпреки всичките превратности на модата в критиката, Франс винаги ще стои до Шоу като велик сатирик на нашата епоха и до такива писатели като Рабле, Молиер и Волтер като един от най-великите френски майстори на острото слово".

Резултат с изображение за Anatole France

Представяме ви избрани цитати от Анатол Франс:

„Докато човек не е обичал животно, част от неговата душа остава несъбудена.“

„Всичко се променя, дори и най-желаното. И ние винаги изпитваме меланхолия, защото оставяме назад част от себе си. Трябва да умрем в един живот, за да влезем в друг.“

„Да знаеш е нищо, да си представяш е всичко.“

„Ако не се променяме, не израстваме. Ако не израстваме, не живеем наистина.“

„Бог е написал цялата книга, затова никога не сме чували за гледната точка на Дявола по въпроса.“

„За да постигнем велики неща, трябва не само да действаме, но и да мечтаем. Но не само да планираме, а и да вярваме.“

„И един милион човека да повторят една глупост, тя си остава глупост.“

„Книгите, на които всички се възхищават, никой не ги чете.“

„Винаги съм предпочитал безразсъдството на страстите пред мъдростта на безстрастието.“

„В изкуството, както и в любовта, инстинктът е достатъчен.“

„Геният е съвестта на миналото и мозъкът на бъдещето.“

„Искрена наричаме жената, която не лъже без необходимост.“

„Когато боговете са лишени от жреците си, те стават достъпни и общителни.“

„Когато нещо е вече казано, и то казано добре, не трябва да имате скрупули. Вземете го и го препишете.“

„Когато човек мисли, той се съмнява, когато действа, е уверен.“

„Късмет е псевдонимът, който Бог използва, когато не иска да се подпише със собственото си име.“

„Никога не давайте книги назаем, защото никой не ви ги връща; единствените книги, които аз имам в моята библиотека, са книгите, които хората са ми давали назаем.“

„Само жените и лекарите знаят колко необходима на мъжете е лъжата.“

„Склонни сме да вярваме на всичко казано, особено когато е казано красиво.“

„Трябва да имаме мярка във всичко, дори и в скромността.“

Превод на биографичните бележки от руски: Павел Б. Николов

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017