79 години от рождението на „комунистическата принцеса“
Наричат я “бяла птица“, “комунистическата принцеса“ и в най-общите постулати на историческата памет тя остава като дъщерята на човека от народа, управлявал България десетилетия наред.
Родена на 26 юли през 1942 г. в село Говедарци, Людмила Живкова си отива от този свят на 21 юли през 1981 г.
40 години по-късно ни напусна и поредният от династията Живкови, брат ѝ – Владимир Живков, само преди дни.
Изненадващо за мнозина Людмила Живкова става проводник на духовно учение еклектика. В него има елементи от агни йога, свързано е с психология и различни философии, които се прокрадват в закодираните обръщения от публичните ѝ речи. Някои от тях проповядващи и съществуването на отвъден свят – прецедент и кардинална опасност за социалистическите времена, която би била наказана на секундата при друг. Според някои и в случая с Людмила Живкова наказанието просто е отложено, според други няма нищо мистериозно в смъртта ѝ.
След смъртта на Мара Малеева, която се противопоставя на издигането на децата си на политически постове, Людмила Живкова прави бърза кариера в партийната и държавна йерархия.
Първо, още през 1971 година, тя е назначена за първи заместник-председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. Това става, по думите на баща ѝ, след като заедно с „млад кибернетик“ била разработила компютърна система за управление на дейността на това ведомство.
През 1972 година Живкова е преназначена за заместник-председател на оглавявания от Павел Матев Комитет за изкуство и култура, през следващата година става негов първи заместник-председател (1973 – 1975), а през 1975 година замества Матев като председател на Комитета с ранг на министър. През 1976 година става член на Централния комитет, а през 1979 година – и на Политбюро. След влизането ѝ в Централния комитет оглавява създадена специално за нея Комисия за наука, култура и образование, която получава широки правомощия.
Междувременно през 1974 година Живкова се хабилитира, а през 1975 година става председател на Съвета на председателите на творческите съюзи.
На 12 ноември 1973 година Живкова претърпява тежка автомобилна катастрофа на път за летището, където трябва да изпрати Тодор Живков, заминаващ на посещение в Полша. След престой в болницата „Пирогов“ лечението ѝ продължава дълго време в домашни условия. Макар че се възстановява и се връща на работа, инцидентът оказва трайно влияние върху здравословното и психическото ѝ състояние. По думите на личния ѝ охранител Димитър Мурджев, по това време тя започва постоянно да търси „билкари и самозвани лечители“ и отказва всякаква медицинска намеса.
Установява връзки със семейство Рьорих. Известно е това, че често се е допитвала до Ванга, по чието предписание също така е пиела билки.
Людмира Живкова от първо лице:
“Живей с истината и не се страхувай! Тя не ти обещава наслада. Но рано или късно тя тържествува и ако трябва, тя ще те оправдае.”
“Ако внимателно наблюдаваме как трудно проправят път новите идеи, лесно ще формулираме болестта на човечеството. Аз бих казала, че тази болест е инерцията, традиционализмът в мисленето, това успокоение и самодоволство, което съществува между хората.”
“Един народ, който си е поставил за цел да развива човека, обществото и живота по законите на красотата, многостранно и в хармония да обгърне света, да устреми силите си и да идентифицира съзнанието си с това, което идва – такъв народ вече е заел мястото си в бъдещето.”
“Благословени са трудностите, защото чрез тях растем.”
“Да бъде творец, съзидател, откривател, дръзновен победител – Човекът е създаден за всичко това.”
“Всяко успокоение е смърт. По-добре човек да греши, но да действа, защото в процеса на своите грешки той може да се учи и развива. Силен е онзи, който умее да превърне поражението в победа.”
Източник: БНР
ARTday.bg
