Петък, 15 Март 2019 | В лице

Избрани цитати от магичния мъдрец на българската литература

Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Той е роден в Търново на 28 февруари 1907 г. Детството си прекарва най-вече в старопрестолния град и в град Елена, където живее дълго заедно със семейството си.

От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания. През 1928 г. завършва гимназия в град Враца като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при професор Цено Тодоров.

През 30-те години записва финанси и кредит в Свободния университет. През 1932 – 1944 става чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.

Станев е постоянен участник в близкото лично обкръжение на диктатора Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.

Първата му книга – сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948).

През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията, свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.

Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950), „Чернишка“ (1950) и др.

Писателят напуска света на живите на 15 март през 1975 година.

Резултат с изображение за емилиян станев

Къща-музей "Емилиян Станев", Велико Търново

Да почетем паметта на Емилиян Станев с подбрани негови цитати:

„Ако се опитате да видите света чрез онези понятия и представи, които науката ви дава днес, светът би изглеждал не само необозрим, но и безсмислен… Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е само навреме да го сториш.“

„Където и да отида, аз не проявявам толкова интерес към чуждото, колкото към българското. И отивайки в Англия или Франция, замислям се за нас, за нашия народ, за нашата страна.“

„Кой развали българския език! Полуинтелигенцията, която днес властва… Така е, когато тоя народ живя дълго с обезглавена интелигенция.“

„Като размисля, виждам – завистта избра за своя столица България.“

„Не може да се нарече детска книга тая,  която детето като чете без да се усмихне нито веднъж, без да тръпне от възторг и удивление по лицето му.“

„Такива ми ти български работи! Развито социалистическо общество без общество.“

„Мъките на един народ да се изгради вътрешно и да се саморазбере – това е литературата му. Гордеем се с „революционното“ си минало и настояще, без да разбираме кое е позор и кое е слава.“

„Издават книги за съпротивата, пишат в тях за “геройски убийства“, а забравят, че всяко убийство си е убийство и че в човека има морална съпротива.“

„Избрали сме за емблема лъва, а ни подхожда хиената, чакала или вълка, изобщо животно от най-крадливите. Казват, че ранената хиена яде червата си, ако куршумът ги е изкарал навън.“

„Истинската литература, истинското изкуство, започва от душевните кладенци, в които са се опитвали да влязат хора като Кант, като Хегел, като Лайбниц, като Ницше, като Маркс, както и религиозните гении. Там е изворът на голямото изкуство. А то изисква, както ви казах вчера, големи душевни сили. Затуй някои хора на изкуството се самоубиват, други полудяват. Трети пък искат да станат светци като Толстой.“

„И баща ми, и майка ми знаеха много народни песни, приказки и легенди. Особено баща ми ­ той пееше народни песни с много чувство и от него съм чувал стари песни, които другаде не съм чувал. Трябва да ви кажа, че от ранно детство почувствах силата и красотата на народното творчество. Сега често чета народните умотворения и съжалявам, че съм безпомощен да използвам и обогатя това дивноънаследство.“

„В ада бях, гледах безумията на човешкия род и мъките му. А много от жените ме диреха с погледи. Не телесната ми хубост и младост, ами моята осанка на светец ги привличаше. Като агнец между вълци съмизглеждал, обаче друга бе истината – по­окаян бях, защото тия люде не познаваха дълбочината на греха, нито я търсеха с отчаянието на Искариот. Горко на падналите ангели, но по­горко на този, който сам влиза в ада за мъдрост.“

„Подлец е човекът, от слабост е подлец! А щом е тъй, насилвай го за негово добро и за доброто на всички.“

„О, неразумни, не си ли разбрал, че като оставиш човека сам да избира, той ще се обърка в доброто и злото, ще плюе на твоето съвършенство и ще заживее скотски.“

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017