Избрани откровения на режисьора
Знаменитият италиански режисьор е роден на 16 март през 1940 година в Парма в семейството на известния поет, изкуствовед и кинокритик Атилио Бертолучи. Под влияние на баща си от малък пише стихове, а още през ученическите си години се увлича по киното и снима два любителски късометражни филма. В края на 50-те години на миналия век следва литература в Римския университет. По това време публикува и първия си сборник с поезия „В търсене на загадката”, за който е отличен с национална литературна награда.
Мнозина холивудски звезди скочиха срещу легендарния италиански режисьор, след като списание „Ел“ пусна скандално видео от 2013 г., в което той потвърждава, че актрисата Мария Шнайдер не е знаела и не се е съгласявала за сцената с изнасилването в прочутия му филм „Последно танго в Париж“.
Марлон Брандо и Мария Шнайдер, „Последно танго в Париж“
Режисьорът се защити, като каза: „Стремях се към нейната естествена реакция – като унизено момиче, а не като актриса.“ Бертолучи допълва, че не съжалява за брутално сниманата сцена. Макар инцидентът, който съсипа кариерата на френската актриса, да е известен отдавна в Европа, а Мария често да е говорила в различни интервюта за него, предизвика със закъснение гнева на Холивуд.
„Прелестно обсебен“ е щедра колекция от статии, спомени и изказвания на Бернардо Бертолучи. Той я нарича книгата, „която не знаех, че съм написал“. Оказва се, че киното е само една от многобройните му обсесии. Освен че представя философията за филмите си и начина, по който се ражда идеята за тях, читателите научават любопитни подробности от снимачната площадка на „Последно танго в Париж“ – чието копие е „изгорено на кладата“, „Конформистът“, „Двайсети век“, „Последният император“, „Чай в пустинята“, „Малкият Буда“ и „Мечтатели“.
В продължение на 40 години Бертолучи не пропуска да издигне глас, за да коментира събития и факти от света на киното със своята ясна мисъл, гражданско чувство и етичност – текстове, на пръв поглед фрагментарни, но всъщност напълно адекватни на актуалността на събитията. Неслучайно Бертолучи завършва литература и философия и заминава в Рим, където пристига от родната си Парма, става помощник на Пиер Паоло Пазолини във филма „Безделник“. На 22 заснема първия си филм – „Сухата кумица“. Притежава „Златна палма“, „Сезар“, „Златна камера“, БАФТА, две Европейски филмови награди, два „Златни глобуса“, два „Оскара“.
Да си припомним някои от откровенията на Бернардо Бертолучи:
„Камерата не е автомат и не следва да се използва в това качество.“
„На снимачната площадка аз не задавам въпроси за стила – някои от тях ми идват на ум единствено след завършване на снимките.“
„Няма любов, има доказателство за любов.“
„Всеки мой филм е история на любовта с актьорите.“
„Киното се намира в робска зависимост от реалноста.“
„Киното е пречистване.“
„След успех в мен често настъпва период на душевна агония.“
„Днес трябва да умеете да предадете емоции без елемента на провокация.“
„Снимам филми само за това, което преживявам в настоящия момент, стараейки се да не се увличам много по философията.“
„Стремя се да се идентифицирам с всички герои.“
„Винаги е по-трудно е да забравиш, отколкото да запомниш.“
„Всеки филм трябва да бъде трилър, даже ако в него има само скромна любовна история.“
„Хората отиват на кино, за да разделят една и съща мечта.“
Заглавна снимка – Hacerse la Crítica
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
