Неделя, 19 Януари 2020 | Книги

Избрани откъси от  романа „Хайка за вълци“

Ивайло Петров се нарежда сред най-значителните български писатели. Идва на белия свят на 19 януари през 1923 г. в село Бдинци, Област Добрич, с името Продан Петров Кючуков.

Завършва Добричката гимназия. Участва в Отечествената война и след края ѝ се връща във Варна, където са се преместили да живеят родителите му. През 1947-1949 г. учи няколко семестъра право в Софийския университет. Работи в сп. “Пламък” и в. “Литературен фронт”. Скоро оставя ученето, за да се отдаде на литературата.

Първият му сборник е озаглавен „Кръщение“, а популярност добива с с повестта „Нонкина любов“. През 1949 г. е редактор в Радио "София". Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.

Автор е на повече от 20 книги, повечето от които са преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“ (1982), който за броени години се превръща в класика.

Резултат с изображение за ивайло петров писател

Представяме ви откъси от „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров:

“В религиите се казва, че бог е създал човека, а то е тъкмо обратното. Човекът е създал бога като упование и надежда.”

“Който отмъщава и убива дори на законно основание, като мисли, че ще премахне едно зло, той причинява друго зло. Да убиеш убиеца на брат си, ще причиниш на близките му, които са невинни, същото зло, което е причинил на твоите близки. Вместо десет ще страдат двайсет души - злото е отмъстено, но не и премахнато.”

“От всички книги, които бяха му попадали, Библията му направи най-силно впечатление. Беше поразен от това, че описаният в нея живот отпреди хиляди години напълно прилича на сегашния, само имената на държавите, градовете и хората са различни. Навсякъде войни, бедност и нищета, подлост и лъжа, насилие и робство, радост и щастие. Защо е живяло това човечество толкова хилядолетия, щом не се е променило ни най-малко, не е станало ни по-лошо, ни по-добро, питаше се той и си отговаряше: хората май само са се размножавали на този свят и нищо повече.”

“Всесилният бог не е сигурен в силата на правотата си над хората и за да им натрапи своя култ, не се спира пред нищо и погубва цели народи. Не е уверен и в онези, които са му предани докрай, и ги подлага на най-тежки страдания, иска да му доказват вярата си с най-скъпото, с кръвта и плътта си. Какъв е този жесток, ненаситен, кървав бог? (...) Измислили са го хората, защото са разбрали, че са слаби и трябва някой да ги пази и направлява. Добре, но защо са измислили такъв бог? Той иска от хората да му вярват, а сам не им вярва, иска примирение, а отмъщава. Друг бог трябваше да си измислят, този е безбожен! Този се грижи само за себе си, за славата и властта си, а човеците обезличава, за да му служат и да го величаят. Йов, Авраам и много други като тях са обезличени и не са никакви мъже, щом безропотно понасят страданията си, за да угодят на капризите му. Авраам е престъпник, вдига с чиста съвест ножа върху сина си, за да докаже вярата си, а каква е тази вяра, дето се доказва с престъпление? Ако е истински баща, той трябва да се принесе в жертва заради сина си или да отмъсти за него. А той е готов да отдаде най-свещеното си, за да угоди на своя бог и да получи щастие, слава и благоденствие от него.”

“Всички знаем народната поговорка "Бог дава, ала в кошара не вкарва". Какво иска да каже народът с тази поговорка? Че не на бога се надява, защото го няма никакъв, а на себе си. Простият народ сам от опит е разбрал тази истина, а вие, поповете, му бъркате ума и го заблуждавате. Толкова несправедливост, толкова глад и болести, толкова човешки трагедии има на този свят, а вашият всемогъщ бог седи горе със скръстени ръце и гледа сеир. Иди, та му вярвай след това.”

„Инстинктът за живот е по-силен от неговия смисъл.“

„Този конфликт впрочем показа, че силната личност е великодушна, не злоупотребява с властта, която притежава, понася мнението, вкуса и мислите на другите, а слабата личност не е уверена в собствената си кауза и затова я брани и налага с подозрителност, дребнавост и жестокост.“

Борис Белев

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017