Събота, 26 Октомври 2019 | Кино

Топ 10 на най-добрите филми от Федерико Фелини

Роден е на 20 януари през 1920 г. в Римини, Италия. Като малък Фeдерико се интересува от комикси, а на 19 години се мести в Рим, където пише за списанието "Marc'Aurelio". По време на световна война работи като сценарист за радио програмата "Cico e Pallina". Там участва актрисата Жулиета Мазина, която по-късно става негова съпруга и муза.

През 1944 г. среща режисьора Роберто Роселини, който го взима в сценарния екип за "Рим - открит град", считан за базов за Италианския неореализъм.

За работата си по "Рим - открит град" Фелини е номиниран за "Оскар". Постепенно се превръща в един от най-търсените сценаристи.

Резултат с изображение за federico fellini

Дебютът на Фелини като режисьор идва през 1950 г. със "Светлините на вариетето". Следват "Белият шейх" (1951) и "Мамини синчета” (1953), който е първият публичен успех на Фелини. Следващите филми на италианеца формират тематична трилогия. Това са "Пътят" (1954) с участието на Антъни Куин (с "Оскар" за чуждоезичен филм), "Измамата" (1955) и "Нощите на Кабирия" (1957), който въпреки че не е смятан за шедьовър, остава един от фаворитите на критиката и публиката. Филмът получава "Оскар" за чуждоезичен филм.

През 1960 г. е премиерата на "Сладък живот" - първият съвместен филм на Фелини и Марчело Мастрояни. Именно в тази лента се ражда думата "папараци", която придобива изключителна популярност.По-късно Мастрояни няколко пъти ще изиграе алтер егото на Фелини.

Резултат с изображение за federico fellini

Следва "8 1/2" (1963), който печели "Оскар" за чуждоезичен филм. Заглавието на филма е формирано от броя произведения, които дотогава Фелини е направил - седем пълнометражни и три късометражни. До края на 60-те години Фелини снима още "Жулиета и духовете" (1965) и "Сатирикон" (1969).

В началото на 70-те години излизат "Рим" (1972) и "Амаркорд" (1973), който също получава статуетка от Американската филмова академия. "Казанова" (1976), според критиката, се счита за визуално изпипан филм. Следват "Репетиция на оркестъра" (1978), "Градът на жените" (1980), "И корабът плава” (1983), "Джинджър и Фред" (1986), "Интервюто" (1987) и "Гласът на луната" (1990), който е и последният режисьорски филм на Федерико Фелини.

Режисьорът от първо лице:

Следващите негови изказвания дават представа за човека, режисьора и жизнените му позиции:

"Съществуваш единствено чрез това, което правиш."

"В митологията на киното "Оскар"-ът е най-голямата награда. Аз нямам нужда от митове. Моите мечти и митове са моят истински живот, а фантазиите са нещата, от които са направени моите филми."

"По-лесно е да си верен на един и същ ресторант, отколкото на една и съща жена."

"Винаги режисирам един и същи филм. Не мога да ги разгранича."

„Бих желал към края на живота, в онзи период на кома преди края, на сън, да ми се разкрият тайните на вселената. И после да се събудя достатъчно здрав, за да направя филм за това.”

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017