Четвъртък, 07 Март 2019 | Кино

Тя е първата италианска актриса, която получава „Оскар”

Родена е на 7 март 1908 г. Изоставена от баща си, а по-късно и от майка си, тя е отгледана от родителите на майка си в най-бедните квартали на Рим. Известно време учи в школа за декламация в академията “Санта Чечилия”. След това започва да участва във кабаретни и вариететни представления в нощни барове.

Открива я режисьорът Гофредо Алесандрини, който по-късно става неин съпруг. Прави своя дебют в киното през 1933 г.

Резултат с изображение за Anna Magnani

През 1941 г. изпълнява главната роля в “Ученичката Тереза” на Виторио Де Сика. Снима се в “Рим - открит град” (1945) на Роселини. На екрана актрисата е толкова вулканична, колкото и в живота. Италианците я обожават, Маняни се превръща в символ на силната обикновена жена от народа. Женският й чар, обаче, е забелязан и в друг ракурс.

Първият й холивудски филм е по сценарий, писан специално за нея от големия й приятел Тенеси Уилямс - "Татуировка с формата на роза" ("Татуираната роза", 1955 г.). Това е филмът, с който Ана Маняни става първата жена в историята на италианското кино, която печели "Оскар" и "Златен глобус" за най-добра женска роля. Роселини отваря вратите й към голямото кино и за известно време е и неин партньор в живота.

Резултат с изображение за Anna Magnani

Тя снима още “Любовта” (1948) на Роселини, “Земята трепери” (1948) на Висконти, “Най-красивата” (1951), “Златната карета” (1953) на Реноар, “Сестра Летиция” (1957), “Дивият вятър” (1958), “Ад сред града” (1959) и други. Един от най-известните ѝ филми е този на Пазолини “Мама Рома” (1962), който я прави световноизвестна звезда. Последният ѝ филм е “Рим” (1972) на Федерико Фелини. На 26 септември 1973 поема към небесната снимачна площадка.

Резултат с изображение за Anna Magnani

В интервю пред Ориана Фалачи Ана Маняни споделя:

„Вярвам в любовта. Само в така наречената "голяма" любов никога не съм вярвала. Дайте ми пример за голяма любов и ще ви повярвам. Голяма любов не съществува, това са фантазии на измамници. Има само малка любов, която трае по-дълго или по-кратко време. Затова винаги, когато съм обичала някого, не съм вземала това много сериозно. Обичала съм, била съм дяволски ревнива, но съм знаела, че някога ще свърши. А когато свърши - човек малко си поплаква, но после минава. След два-три месеца го срещаш на улицата и ти се струва невероятно, че заради него не си спала и си проливала сълзи... Аз никога не срещнах мъж, чиято личност да бъде способна да надвиши моята. Още не съм намерила някого, който да бъде способен да ме управлява. Невероятно е, но единственият мъж, за когото не плаках с дребни сълзи, беше моят съпруг Гофредо Алесандрини. Единственият, когото безусловно уважавам и на когото съм, колкото и банално да звучи, напълно предана.”

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017