Вторник, 04 Февруари 2020 | Музика

Саксофони във всякакъв размер и цветове красят родното място на техния изобретател

Какво е общото между световноизвестните американски музиканти Кени Джи, Дейвид Санборн, Крейг Бейли, Джо Ловано и българския виртуоз Димитър Симеонов? Саксофонът, разбира се. За да го има свързващото звено между тях обаче, е трябвало да се роди един белгиец – Адолф Сакс, изобретателят, на когото съвременният свят дължи не само саксофона, а и множество други инструменти.

На 6 ноември, през 1814 г. в белгийското градче Динан проплакало най-голямото от общо 11-те деца в семейството на самоукия майстор на духови музикални инструменти Шарл-Жозеф Сакс. Кръстили го Антоан-Жозеф (Адолф било добавено години по-късно към името му). По онова време Динан бил дълбока провинция, затова през 1835-а семейството се преселило в Брюксел. Качеството на кларинетите и фаготите на татко Шарл Сакс било толкова високо, че през 1820 г. той бил назначен за придворен музикален майстор, получил множество медали, почетни дипломи и авторски свидетелства.

Синът не останал по-назад – започнал да прави инструменти още като момче, после постъпил в местната Консерватория в класа по флейта, учил още кларинет, пеене и хармония. А когато завършил обучението си, продължил делото на своя баща. От него наследил и желанието да експериментира и да изобретява нови музикални инструменти. Първото му важно изобретение било подобрение на бас кларинета, патентовано през 1834.

Брюксел се оказал тесен за Адолф. Младият мъж търсел нещо повече и в началото на 40-те години на XIX век поел към тогавашната европейска културна столица Париж. Там започнал работа по нова серия инструменти, които демонстрирал през 1844-а. Нарекъл ги саксхорни (използват се и в днешни дни, б.ред.). Всъщност още около 1840-а той разработвал абсолютно нов инструмент, с който наистина се прочул – патентованият от него през 1846 г. саксофон предизвикал огромен интерес в парижките музикални среди. Най-впечатлен от изобретението бил композиторът Ектор Берлиоз, който станал и покровител на младия Сакс, дори му помогнал да си намери спонсори.

Окрилен от успеха, Адолф правел нови и нови модели саксофони. Когато пристигнал в Париж, той донесъл със себе и саксофон сопран, а по-късно моделите станали осем – сопранино, сопрано, алт, тенор, баритон, бас, контрабас и субконтрабас. Не спрял обаче дотук, а създал и куп нови духови инструменти на принципа на саксофона, които днес познати най-вече на тесни специалисти. След като получил патента за саксофона и негови производни, белгиецът открил собствена работилница с повече от 100 работници. През времето на нейното съществуване там били произведени около 20 000 духови музикални инструмента.

Адолф Сакс и неговото изобретение бързо се прочули, но пътят към истинския триумф на саксофора едва започвал. По онова време още не съществувал музикален стил, подходящ за новия инструмент. Дълго време саксофонът бил просто част от оркестър. Джазът, където той се превърнал в основен инструмент и благодарение на който днес го познават дори децата, се появил едва след майстор Сакс. А самият той умира в… бедност, въпреки че получил преподавателско място в Парижката консерватория и продължил да прави нови и нови инструменти чак до края на живота си.

Признанието, което получил в музикалния свят, било голямо, но не по-малко били завистливите конкуренти, които започнали да подават иск след иск в съда, оспорвайки патента на белгиеца и оригиналността на неговото изобретение. Всички дела били решени в полза на Сакс, но така или иначе той похарчил маса пари за адвокати и съдебни разходи. Явно работилницата му успяла да понесе толкова непредвидени разходи, и той неколкократно обявявал фалит. Починал на 4 февруари 1894 г. в Париж.

Днес родният град на Адолф Сакс почита по специален начин един от най-видните си жители. Сакс и саксофонът са се превърнали във визитна картичка на Динан, най-значима забележителност и основен мотив при изработката на сувенири. Саксофони могат да се видят навсякъде по улиците на белгийския град.

Мануела Георгиева

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017