Вторник, 09 Май 2017 | Музика

За и от руския бард, роден на днешния ден преди 93 години

Булат Шалвович Окуджава е роден на днешния 9-и май 1924 година в Москва,  в семейството на  Шалва Степанович Окуджава от грузински произход, и  Ашхен Степановна Налбандян, арменка. При раждането получил името Дориан, в чест на Дориан Грей. Баща му бил уважаван и убеден комунист, занимавал се с партийна работа, но през 1937-а влязъл в конфликт с Лаврентий Берия и бил изпратен в лагер, а след това разстрелян. Майката също прекарала 18 години в Карагандинския лагер за „жени на изменници”. Това време Булат преживял при роднини в Тбилиси, където завършил училище, а по- късно работил като стругар. През 1942 г. заминал като доброволец на фронта, но през 1943 бил сериозно ранен и изпратен в тила. През този период той пише една от първите си песни – „Нам в холодных теплушках не спа́лось“, а след написването ѝ дълго не хваща китарата.

След Втората световна война Окуджава завършва образованието си и работи като учител в селско училище. Паралелно с това пише стихове, по-голямата част от които в последствие се превръщат в песни. Първият му сборник стихове „Лирика” излиза през 1956-а в Калуга. Първият му официален концерт е през 1961 г. в Харков. Скоро започва да изнася и концерти из цялата страна. Използва само няколко акорда, но изключителната мелодичност на гласа му и смислените текстове го правят широко известен в Съветския съюз. Песните му са издадени чак към края на 70-те, но става широко популярен много преди това, най-вече сред интелигенцията, предимно чрез записите, разпространявани се от ръка на ръка. С музиката към филма „Белоруската гара” и „Бялото слънце на пустинята” песните му влизат буквално във всеки дом в СССР, а и в страните от целия соц-лагер. Въпреки успеха на песните му, Окуджава винаги е гледал на себе си предимно като на поет и е заявявал, че музикалните записи не значат много. Пише и проза, а книгата му „Опразнен театър” печели наградата „Руски Букър” за 1994 г.

В последните си години Булат Окуджава живее в Париж. Там и умира през 1997 г. Тялото му е върнато в Русия и погребано в Москва.

Резултат с изображение за булат окуджава

Представяме ви парафрази по мисли от романа на Булат Окуджава „Пътешествие на дилетанти“:

Ако не можем да осъзнаем краткостта на своето земно присъствие, то самата ни природа – по свой си начин, ще ни принуди да вършим това, което ни е предначертано. Това равновесие обаче е измамно, защото всичко се променя и ние непрестанно сме пред изпитания.

***

Грижите, полагани за възстановяване на справедливостта винаги са благородни, но не винаги са справедливи, защото насилието е лошо оправдание и за най-безкорситните и законни мотиви; още повече че прибързаността е сестра на неуспеха, а страстта е сестра на слепотата. И за каква справедливост става дума тук?

***

Ако имахме два живота единия бихме могли да посветим на съжаления и скръб. Но имаме един живот и нямаме време да се самосъжаляваме, или да скърбим, защото така унищожаваме и малкото, което ни е дадено.

***

Радостта бързо се превръща в даденост и напуска съзнанието ни. Ето защо споменът за свободата ни радва малко, а споменът за мига робство ни гнети цял живот.

***

Да бъдеш щастлив е крайно опасно, защото продължителното щастие изкривява представите за действителността.

***

Неумението да се приема и понася нещастието, е най-голямото нещастие. Ние се учим цял живот да понасяме нещастието и с възрастта постигаме само някакво скромно съвършенство.

***

Най-добрите времена са тези, които може би могат да настъпят, но неизвестно защо никога не идват.

***

Днес служенето на обществото не е страстта да се себераздаваш, а способността да изглеждаш незаменим, разбира се на определена цена.

***

Когато сме безсилни приличаме на охлюви без черупка и единственото, което можем да направим и правим, е да се крием зад някаква маска.

***

Най-лесно е да съдиш някого. Тогава се задействат всички стереотипи и предразсъдъци. Най-трудно е да разбереш, преди да съдиш, защото това означава да съзидаваш. Разбирането винаги е съзидание.

***

Почти всички наши лични трагедии са дребни неудачи при нещастни обстоятелства, а тяхната острота е твърде относителна.

Автор: Божидар Ивков

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017