Пет стихотворения от съвременни родни поети, посветени на любовта
Българинът не само чете, но с голяма страст посяга към поетичните книги. Предпочита съвременните родни автори, които посвещават ритмичното си слово на любовта. Това, че книгите, които ви представяме днес, липсват в книжарниците, е факт, който говори сам за себе си.
Представяме ви най-продаваните от тях с по едно стихотворение от авторите:
„Съкровения. Избрана лирика“ от Дамян Дамянов
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!
„Тя се наслаждава на дъжда“ от Мария Донева
Бодливата роза дъждът я вали
дори по най-ситните меки бодли,
и тя се отпуска в ръцете му мокри,
показва му своите алени рокли,
а той я докосва, където обича,
и между листата й тънки потича,
и нежно и весело я гъделичка,
а тя си повдига полите самичка,
цъфти, изчервява се, тихо се смее,
и даже не се и замисля къде е,
а те са на пътя, съвсем под небето,
и хора минават, и кестени светят,
и слънцето светва. Дъждът си отива,
а мократа роза спокойно заспива.
„Болката отляво“ от Маргарита Петкова
Странно просветлява
смръщеният ден, спомен загорчава –
тя стои пред мен.
Искам да докосна пръстите и пак,
но не зная просто как.
Но зная – миналото мина, бъдещето не.
Ако се докоснем в кратък миг поне,
ще избухне огън, ще ни върне там –
няма връщане назад.
Тя бе любов
Реже като нож,
и няма ден, и няма нощ.
И отново смръщен гледа те светът.
Всеки се завръща в своя собствен път.
Всичко отминава под това небе,
болката отляво – не!
„В понеделник ще е късно“ от Добромир Банев
Откраднах си минути тишина.
Без звуците си още по-красива.
Щом мъж обича някоя жена,
той прави всичко, за да е щастлива.
Сега не чувам нищо. Само ти
присъстваш в онемялата ми стая.
В ръцете ми – изчезнала почти –
на тихо те целувам най – накрая.
Попивам всеки полъх на парфюм
и всеки дъх от устните ти меки…
„Обичам те”, изказано на ум,
е истинско „обичам те” за всеки.
Откраднах си минути. Ти и аз.
В мълчание, което обладава.
Не се нуждае любовта от глас.
Достатъчно е да ни притежава.
„Ела, любов. Нови стихотворения“ от Недялко Йорданов
Я, погледни навън… Дъждът е спрял…
Светът от чистота е заблестял.
Дъх на жена… На Бог… И на озон…
… И на любов… Поредният сезон…
Но не за мен… Все пак дали за мен?
Или за теб?… Не е ни нощ, ни ден…
Градът все още в тъмното мълчи…
Прозорците с мъртвешките очи…
Дърветата… Стриптийзът им… Финал!
И слагат пак зеления си шал.
Ела, любов… След тези дълги дни…
И тъжното ми тяло прегърни.
И събуди във тази полунощ
усмивката на мъжката ми мощ.
Аз ще докосна тихото лице…
И рамото… И острото зрънце…
Ще махна тези строги очила
и ще потъна в бялата мъгла.
Дъх на жена… На Бог… И на озон.
И на любов… Последният сезон.
*По данни на книжарници „Хеликон“ за най-продавани български книги с любовна поезия за 2016 г.
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
