Димитър Никифоров е поет и художник, роден е в село Крушовица на 6 ноември 1968 г. По-късно се мести да живее в София. Работи като заварчик повече от тридесет години. Пише от младежка възраст, но започва да издава произведенията си доста по-късно. Първата му стихосбирка „Бодли в сърцето“ излиза през 2013 г. Издал е още „Последната пробойна“, „Казано по мъжки“, „Сол в календара“ и „За честта на единака“.
В стихосбирката „Казано по мъжки“ стихотворенията са подредени в два цикъла. Първият – „Господа, любовта съществува“, представлява възхвала на любовта към жената. Освен с преклонението пред любимата читателят се докосва и до всеотдайната и красива мъжка любов.
РОДЕН НА СЕЛО
от Димитър Никифоров
Обич доживотна, след живота – също!
Спомен като ласка – в мрака ми светулка.
Мама от небето пак ли ме прегръща
в родното ми село – моя първа люлка.
Грапавите длани и петите боси –
никого и нищо няма да забравя.
Тука съм заченат, тука съм износен
– на живот се учих от пръстта корава.
Тука се търкули детството ми кратко
с пръчка от черница, с камъче във джоба.
Първи думи писах в малката тетрадка
в родното ми село – майчина утроба.
Свири кос на драка, вятърът премита
улиците дълги в късите недели.
Още в прахоляка по хлапашки скитат
първите любови, първите раздели.
Зима подранила, пролет закъсняла –
нека кръст ми бъде яворът разлистен.
Родовата памет – лястовица бяла,
родното ми село – мой последен пристан.
Картини на Димитър Никифоров
ARTDAY.BG
