Празничните дни продължават. Коледните синтетични дръвчета едно по едно ще се завръщат към тъмните шкафове, а органичните ще намерят място в контейнерите за боклук. Светлините ще гаснат една след друга и единственото, което ще напомня за отминалата еуфория, ще са снимките в социалните мрежи – украсените трапези, гордите майки с усмихнатите си рожби, изгледите от Дубай до Ню Йорк…
Светът е голям. Светът трябва да е пълен с надежда. В последния ден на годината очакването доброто да се случи не е просто пожелание. Дълбоко в себе си вярваме, че добрите дела ни движат напред, независимо от катаклизмите, независимо от миговете на несправедливост. Днес оптимизмът владее душите ни. Няма сърце, което да не бие лудо в името на любовта. Днес радостта има право да танцува – до последен дъх.
Довечера, след като отброим последните десет секунди на отиващата си 2023-та година, пак ще се прегърнем. Докато отеква звънът на чашите, ще затворим очи и всеки ще поиска от съдбата онова, което смята, че заслужава. На Нова година мантрите са едни и същи. Това е прекрасно. Щастието става някак достижимо. Десет секунди възторг при мисълта, че сме живи, че не сме сами.
Ще приветстваме бялото на снега и ще забравим калните следи, оставени от хора, които не познаваме. Зад всеки прозорец ще има усмихнати лица, а с усмивката започва доброто начало. Защото най-вярната мантра е да продължим да се обичаме помежду си. Никой не може да се съществува без другия. Всички сме свързани. Всички сме тук и сега именно заради любовта, на която ни обрича мирозданието.
Новата година е завръщане. Завръщане, изискващо смелост и увереност, че си струва да продължим напред.
Здраве за всички и благодатна 2024-та година!
Снимка: Валентин Иванов
Добромир Банев
Следвайте авторската страница на писателя във Фейсбук ТУК
АRTday.bg
