Миряна Башева: Добро утро и сбогом, моя трудна любов

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Днес поетесата с „труден характер“ щеше да навърши 76

Миряна Башева е родена в София на 11 февруари 1947 г. Завършила руска гимназия и английска филология, без да се дипломира. Прописала поезия сравнително късно – след 23-та си година. Първата ѝ стихосбирка е “Тежък характер”. Много от стиховете ѝ са популярни песни – “Дано” на Богдана Карадочева, “Тежък характер” на Йорданка Христова, “Как си ти” на братя Аргирови, “Булевардът” на Михаил Белчев… Работила е като сътрудник в списание “Отечество”, Българската национална телевизия, Студията за игрални филми “Бояна”, списание “Факел”. След 1989 г. е редактор във вестниците “24 часа” и “Сега”.

Макар нестандартна и да си пада малко хулиганка, Башева никога не е била маргинал – талантът ѝ е високо ценен. „Това, че съм израсла сред книги и съм се влияла повече от книги, отколкото от житейски факти, е и добре, защото така оставаш по-нравствен, но е и зле, тъй като по-тежко се изживява сблъсъкът с грубата житейска проза“ – споделя поетесата. „Любовта винаги еднакво ще ви пречи и ще ви помага, независимо от възрастта.“

Поетесата ни напусна на 12 юли 2020 г.

Поклон!

Резултат с изображение за миряна башева

Представяме ви три стихотворения на Миряна Башева:

МАЙСТОРА И МАРГАРИТА

Развяла риза на усмирител,

съдбата бодро размахва бича.

Няма го Майстора, Маргарита.

Няма да има притча.

 

Ще има най-нормална халтура.

Това е факт и не е секретен.

Факт: дяволът е морален урод,

а ти си просто Гретхен.

 

Висока лудост не съществува.

(Имало, казват – луди зодии…)

А любовта е бездарен увод

в шедьовъра за развода.

 

Заела пост и поза на ритор,

прозата се преправя на притча.

Няма го Майстора!

Маргарита,

още ли го обичаш?

 

ГОРДЕЛИВИТЕ

Горделивите –

ние –

не питаме никога.

В резултат –

емболия

от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!

Няма противоядия.

Мълчаливо, но царствено

умираме. Млади.

(Моя гордост и бич мой,

мразен, неминуем,

как да кажа „обичам“?

Може някой да чуе!)

Горделивите –

ние –

живеем от болката.

Ех, понякога пием

един за друг.

Толкова.

 

ТЕЖЪК ХАРАКТЕР

Като камък на шия,

като белег от нож,

като черна шамия,

като стар меден грош

все те нося по мене,

нищо, че ми тежиш,

от глава до колене

нищо, че ме болиш!

Като знак за магия,

като биле за жар,

като люта ракия,

като бял хвърлен зар –

цял живот – студ и огън,

клетва и благослов,

добро утро и сбогом,

моя трудна любов.

 АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

И любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим…

Днес е особен ден – от онези, които те карат да се чувстваш отговорен пред себе си и, заедно с това, мотивират очите ти...

„Икар“ в 23 категории тази вечер в Народния театър

Днес отбелязваме Световния ден на театъра. Тази вечер в Народния театър "Иван Вазов" ще бъдат връчени за 50-и юбилеен път наградите ИКАР. Актрисата Мария Каварджикова...

Хайнрих Ман: Силните имат право да бъдат оптимисти

Днес, 27 март, се навършват 150 години от рождението на Хайнрих Ман. Той е германски писател, един от най-острите критици на нацизма през 30-те...

От времето на Древна Елада досега театърът е магия, в която всички сме главни действащи лица

Театърът е място, където отиваме, за да поемем глътка въздух за душата. Там времето не съществува. Прожекторите заместват слънчевата светлина в реалност, в която...

Джузепе Торнаторе за един любовен филм в дигиталната ера

Един от последните филми на прочутия италиански режисьор Джузепе Торнаторе „Correspondence" разказва историята на любовниците Олга Куриленко и Джеръми Айрънс, които комуникират главно чрез...