Жана Николова-Гълъбова: Щастлив е човек, когато живее с мисълта, че е обичал хората

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Жана Николова-Гълъбова беше изключителна личност. Истински аристократ на духа, от когото човек можеше само да се учи. И да се възхищава на нейната неумора да търси истините за човека и времето, да вярва в красотата на думите, да открива личностите и събитията, белязали нейното столетие.

Тя живя 101 години и до последно служеше на словото. Родена е на 22 февруари 1908 г. в Трън като трето дете в дома на учителя Георги Николов и художничката Мария Николова. След Ньойския договор семейството се премества в София. Явява се на конкурс за даровити учителски деца и получава стипендия за следване в Софийския университет. Завършва немска, славянска и класическа филология, а после специализира философия в Германия.

Жана Николова е първата жена в Българя, посветила се на науката, и първата дама преподавател в Софийския университет. Заема мястото през 1936-а след конкурс, преподава немски език и тълкуване на немски автори като Гьоте, Шилер и др. Но след събитията през септември 1944-а е уволнена като „враг на народа” – немското й образование не е толерирано от новата власт.

Въпреки удара, тя продължава езиковедските си занимания. Създава два фразеологични речника – немско-български и българско-немски (в съавторство със своя съпруг), пише учебник по немска граматика, публикува множество монографии, студии и литературни критики, превежда Ницше… След брака си през 1948 г. носи фамилията на проф. Константин Гълъбов, на когото е кръстена днешната Немска езикова гимназия в София.

През 1999 г. тя бе отличена с орден „Св. св. Кирил и Методий” и получи титлата „Доктор хонорис кауза” на БАН „за забележителния й принос в развитието на хуманитарните и обществени науки в България”. Година преди това имах щастието да слушам нейна лекция в Софийския уневерситет, както и да се срещна и разговарям с изключителния ерудит и философ проф. Жана Николова-Гълъбова. Носеше достойно годините си, умът й бе бистър и тълкуваше времето на прехода и случващото се с нас, българите.

Предлагаме ви цитати от интервюто с проф. Гълъбова, публикувано във в. „Континент”:

„Свидетели сме на най-голямата гавра със словото. То е дар Божи, светът е сътворен със слово. То е чудо, дадено на човека, за да може да каже какво мисли и чувства, да може да влезе в комуникация с други човешки същества, с цели човешки род. Така че да блудстваш със словото, като го използваш за клевета, ругатня или хула – това е най-голямото светотатство с него. Това, за съжаление, унищожи блясъка, истината и музиката на словото… Днес, в България, неговата художествена стойност изчезна. Да надникнем най-вече в парламента – там словото е най-опорочената форма на нападка, на хищничество, на омраза, на презрение…”

„На първо място човекът е човек, а после е българин, германец или французин… Но народът е този, който вдъхва жизнените сили и калява човека в борба с всичко, което иска да го унищожи.”

„Няма по-човешко нещо от това да останеш човек… Това е най-висшата задача на всеки – докаже своята идентичност на човек. Тя се изразява в това да уважаваш не само себе си, а и другия до теб… На второ място е принадлежността. Без да сме се уговаряли с моя съпруг, проф. Гълъбов, и двамата имахме една визитна картичка: българин и българка. И това не е шовинизъм, а убеждение. Смятам, че рядко може някой да се състезава с дълбоко внедрения в биологичната същина на българина прабългарски гений. Просто той се осъществява като символ на името българин, което означава всемъдър, всезнаещ, всеможещ и най-важното – красив. А красив във философията означава и морален. Струва ми се, винаги сме го доказвали.”

„В света всичко е създадено в динамична полярност. Ако живее само с чувството на върховно щастие, човек ще застине в най-инертното творческо състояние. Може да ликува, ще напише един-два дитирамбични химна, а след това? Няма нищо…

Трябва да се появи антагонистична сила. В момента можеш да я изживееш като някакъв трагизъм, но тъкмо това импулсира човека да постигне нещо повече. Дори в себе си той носи антагонистични сили. Спомнете си трагедията „Фауст”: „Ах, две души живеят в мойта гръд!” Този, който живее във вътрешно раздвоение, е много по-интересен от онзи, който е хармонично изграден – просто първият мобилизира всичките си сили да намери своята идентичност.”

„Хората често бъркат две неща – едно е да мислиш емоционално, а друго е да превърнеш емоцията в творчество. Това е вечният спор от древността – за ролята на сърцето и разума. Поначало философите признават разума, но не могат да отрекат сърцето… Емоцията е нещо, с което говориш на всички езици и на всички хора, докато разумът изсушава.”

„Щастлив е човек, когато живее с мисълта, че е обичал хората. Мога да бъда най-щастливата – животът ми е безкраен летопис на безпределна обич.”

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Шарън Стоун: Ако някой ми предложи важна роля, ще я приема. Но това няма да се случи…

"Щях да съм още по-ценна, ако бях мъртва." Това констатира Шарън Стоун в интервю пред "Гардиън". Тя има предвид, че картините на мъртвите художници...

Почина поетът Таньо Клисуров

Поетът Таньо Клисуров напусна зримия свят малко преди да навърши 80. За първи път публикува стихотворения в началото на 70-те години. Печата свои творби във...

Муза на Рафаело е най-желаната куртизанка в Рим

Историята на жената, нарисувана от Рафаело в образа на Галатея от прочутата му фреска във вила Фарнезина в Рим е разказана от италианската писателка...

Тъжната история на гения, изобретил предшественика на велосипеда

Той е изобретил предшественика на велосипеда и още какво ли не. Но приживе така и не получава признание. Бил е барон, но доброволно се...

Вирджиния Улф: Този, който краде мечтите ни, краде и живота ни

Истинското ѝ име е Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е сред най-значимите представителки на модернизма. Сред класическите ѝ произведения са „Госпожа Далауей”, „Към фара” и...