Отбелязваме 41 години от смъртта на поетесата
Петя Дубарова е едно от чудесата на България. Отива си твърде млада, само с намек за огромния си талант и без възможност да разкрие изцяло възможностите си. На нас оставя негодуванието за несправедливостта към нея и догадките за развоя на живота ѝ, ако беше продължил.
Житието ѝ е пример за яркостта на тези личности, за това как съдбата ги дарява с изключителни способности, но завистта, злобата и дребнавието на хората ги отвращават от живота. Петя Дубарова ни напуска твърде млада, но творчеството ѝ остава за поколения напред.
Петя Дубарова
1. Раждането
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 година в крайморския град Бургас. Майка ѝ, Мария е прогимназиална учителка по литература, баща ѝ, Стайко – началник-смяна в бургаския завод за радиатори. Момичето учи в кварталното училище „Иван Вазов“.
2. Дете-чудо
Малката Петя започва да казва стихчета, малко след като проговаря. Научава буквите на две години и половина, след още една вече чете. На пет сама си взема книги от читалището. В първи клас написва и първото си стихотворение от два куплета – „Буря в морето“.
3. Талантът
За откривател на таланта на Петя се смята бургаският поет Христо Фотев. Когато тя е на 10-11 години, той води кръжок. С усета си на голям поет усеща особения начин, по който момичето гледа на света около себе си, на образите, които създава без никакво усилие. Имало е дни, в които тя е пишела по 15-20 стихотворения, без да чувства никаква умора или изтощение.
4. Първата любов
През 1978 година Петя участва във филма на режисьора, също бургазлия, Георги Дюлгеров „Трампа“. По време на снимките, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер, швед, в когото се влюбва.
Той я кани на блус и я целува. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния“. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.
5. Деян
През пролетната ваканция на 1979 година Петя е на тридневен семинар, организиран от списание „Родна реч“. Там тя се запознава с младия писател и почти неин връстник Деян Енев. Остава силно впечатлена от таланта на тийнейджъра и отношението му към нея.
През лятото на същата 1979 година той гостува в дома на Петя, който се намира на бургаската улица „Ернст Телман“. През есента отива в казармата, където около 60 дни по-късно научава, че тя е починала.
6. Творчеството
Въпреки краткия си живот, поетесата оставя след себе си около 200 стихотворения, 50-60 произведения в проза, десетки художествени преводи на песни на Beatles, Bee Gees, Smokie, Pooh.
Петя създава редица оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват ярко на фона на литературния живот през 70-те години с изразната лекота, с дързостта и свежестта на художественото ѝ виждане. Сред псевдонимите, които си измисля, са Драгой Пикипиков, Марлена Дубра, Пепита Дубареско.
7. Самоубийството
На 3 декември 1979 година, ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета.
8. Слуховете
Плъзват различни слухове за причините за самоубийството. И до днес съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради нескопосано комсомолско обвинение за саботаж. В 10-и клас, през 1979 година, Петя и съучениците ѝ са изпратени в Бирената фабрика в Бургас.
Там поетесата трябва да следи брояча на контейнера, през който минават бутилките. Той обаче се поврежда. Една учителка пише докладна до директора с предложение да намалят поведението на Петя заради това, че не е видяла повредата на брояча. Учителският съвет взема решение да ѝ намали поведението с една единица.
Потресена от несправедливостта, Петя се връща вкъщи на обед след часовете, изпраща родителите си, които са втора смяна на работа, отива до аптеката и си купува диазепам. Когато майка ѝ и баща ѝ се прибират вечерта, веднага викат Бърза помощ и цяла нощ лекарите правят промивки. Те обаче се оказват напразни. Сутринта на 4 декември 1979 година Петя умира.
9. Реакциите
Погребват Петя с отворени очи, с бяла рокля и венче на косите. Целият град настръхва при вестта за самоубийството на това младо, даровито момиче. Вълна от опити за самоубийства залива България след трагичния край на момичето от Бургас. А самоубийствата са табу за властта, защото новия социалистически човек няма право на такива мисли.
След смъртта на Петя гневът на учениците от английската гимназия е насочен към ръководството ѝ и най-вече към зам.-директорката. Почти цял месец в знак на протест, всички ходят с бели ленти на реверите си, изразяващи скръбта по младата Петя и обвинение срещу учителите, които са косвените ѝ убийци.
Пишели по стените на училището, по чинове и катедри „убийци“. Този протест е впечатляващ за времето си и никой не посмял да накаже учениците.
10. Признанието
През 1984 година стартира национален литературен конкурс на името на Петя Дубарова, който добива изключителна популярност сред младите поети. През същата година Ваня Костова, Стефан Диомов, Стефан Маринов, Пейо Пантелеев и други приятели организират спектакъл за Петя в Дома на армията в Бургас.
С решение на Министерски съвет и със съгласието на родителите къщата, в която е живяла поетесата, е освободена и новоизградена като дом-музей „Петя Дубарова“. Музеят е открит на 7 август 1995 година. Автентично е пресъздадена и личната стая на Петя Дубарова. В края на 2010 година, в морската градина на родния ѝ град е открит паметник на бургаската поетеса.
Източник: 10te.bg; Заглавна снимка: Монумент на Петя Дубарова в Бургас
ARTday.bg
