Нов живот за Желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул (ВИДЕО)

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Днес тя бе открита с тържествен молебен след основен ремонт

Около 3,5 млн. евро (близо 16 млн. турски лири) са вложени в цялостната реставрация на българската желязна църква „Св. Стефан“ в Истанбул, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет, цитиран от БТА.

От тези средства България е предоставила целево два транша – за 200 000 евро и за 190 000 евро.

Обновената църквата „Св. Стефан“ беше официално открита днес, 7 януари, с тържествен молебен в присъствието на българския премиер Бойко Борисов и турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Желязната църква в Истанбул е един от най-значимите български паметници на архитектурата и културата. Тя е осветена на 8 септември 1898 г. от Екзарх Йосиф. Тогава сградата, заедно с обзавеждането й, струват на Българската държава около 1 млн. златни лева.

Резултат с изображение за желязната църква свети стефан

Съграждането й, благодарение на попечителския фонд на Българска народна банка, има важно политическо значение. Запазването на идентичността на българската народност в нейните етнически граници след Освобождението на България е основна функция на Българската екзархия, чието седалище, създадено в Истанбул през 1870 г., остава там до 1916 г.

Уникалната постройка от метал, проектирана от арменския архитект Ховсеп Азнавур, е била изработена в Австрия от металургичната фирма „Вагнер“, а елементите на конструкцията са пренесени с железница и са тежали около 500 тона. Били са сглобени на място. Дължината на църквата е 32,5 м, а ширината – 12,5 м.

Строително-ремонтните дейности и цялостната реставрация на църквата „Свети Стефан“ са извършени в рамките на 7 години съвместно от Истанбулската голяма община, Областната управа на град Истанбул и „Фондацията на Православната църква на българската Екзархия“ в Истанбул.

Собствеността върху църквата е била възстановена от турската държава на „Фондацията на Православната църква на българската Екзархия“ в Истанбул с нотариален акт през 2004 г. От тогава са започнали опити за цялостно ремонтиране на храма и запазване на първоначалния му вид.

Резултат с изображение за желязната църква свети стефан

Предприетите действия са в резултат и на Споразумението между министерствата на културата на двете страни по Програма за сътрудничество в опазване на недвижимото културно наследство, подписана за периода 2002-2003 г.

Основните строително-ремонтни и реставрационни дейности са започнали през 2011 г., след получаване на разрешение от турската държава, предвид факта, че църквата е исторически паметник, част от културно-историческото наследство на страната. Храмът бе затворен за богослужение поради сериозни проблеми в носещата конструкция, вследствие на корозия.

Ремонтът е започнат от турската фирма „Артун иншаат“, която е спечелила обявения търг от Истанбулската голяма община с участието само на турски фирми. Извършени са били мащабни укрепителни дейности в основата на църквата. Фирмата е работила по обекта в периода 2011-2014 г. От 2014 г. ремонтните дейности и реставрацията са се извършвали от друга турска фирма „Таш япъ“, спечелила новия търг, обявен от Истанбулската голяма община. Главният архитект на проекта по реставрацията е Фикрийе Булунмаз, която ръководи строителния и реставраторски екип.

Финансовите средства за ремонта се осигуряват преимуществено от турската държава и конкретно от Истанбулската голяма община, Областната администрация на Истанбул и община Фатих. Поради сложността на процеса и изчерпване на отпуснатите фондове строително-ремонтните дейности са спирани на няколко пъти в рамките на месеци и впоследствие отново възстановявани.

Резултат с изображение за желязната църква свети стефан ремонт

От 2014 г. финансирането е поето изцяло от Истанбулската голяма община с конкретната намеса на тогавашния областен управител на Истанбул Хюсеин Авни Мутлу. Финалната фаза на реставрацията е била осъществена при личната ангажираност на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

Във вътрешно архитектурен план е осъществена цялостна подмяна на пода на първия етаж. Реставрирани са всички декоративни елементи по олтара, иконописите, патриаршеските два трона и иконостаса. Въз основа на новоизградения фундамент на храма се е оформило ново многофункционално помещение-крипта, което ще бъде използвано като изложбена зала и други културни прояви на българската общност. Изградена е съвременна климатична и вентилационна система. Подменени са всички пейки за богомолците и посетителите на църквата.

Във външно архитектурен план е извършен цялостен ремонт на металните конструктивни и корпусни елементи на храма. Подменено е изцяло покривното покритие.

Променена е и хоризонталната планировка на двора на храма, като са запазени и изцяло обновени гробните места на погребаните видни български възрожденски духовници. На основата на тази планировка е изградена и нова битова сграда в източната част на двора със санитарни възли и малък кухненски бокс. Цялостно е изградена оградата на двора, като са запазени оригиналните декоративни елементи.

Понастоящем българската православна общност в Истанбул наброява около 500 души. Тя е концентрирана предимно в Истанбул. През годините българската общност е създала различни дружества, които са развивали дейности от нейно име и в нейна полза. Пример в това отношение е учреденото през 1910 г. благотворително дружество „Радост“.

През 2015 г. е създадено българско неделно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ по инициатива на генералното консулство. То се е превърнало в основен двигател и събирателен център за дейността на общността.

От 1992 г. българската държава ежегодно отделя средства чрез бюджета на Министерството на външните работи за издръжка на Българската православна църковна община в Истанбул. От 2009 г. тази сума е 50 000 евро годишно.

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Вирджиния Улф: Този, който краде мечтите ни, краде и живота ни

Истинското ѝ име е Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е сред най-значимите представителки на модернизма. Сред класическите ѝ произведения са „Госпожа Далауей”, „Към фара” и...

„У дома“ – изложба на Димитър Каратонев в галерия „Париж“

На 2 април 2024 г. от 18.00 ч., галерия "Париж" ще представи изложбата "У дома", създадена от вече отдавна утвърдилия се на българската сцена...

Историята на Франциск от Асизи: как разгулният младеж се превръща в най-почитания светец в Италия

Франциск от Асизи е най-почитаният светец и покровител на Италия, в чест на който настоящият римски папа прие името му. На него е наречен...

Шагал – уникален, неподражаем и подкупващо чаровен (снимки/видео)

Марк Шагал е псевдоним на Мойше Захарович Шагалов, руски и френски художник от еврейски произход. Един от предшествениците на сюрреализма. Ражда се в град...

Носителят на „Икар“ Пенко Господинов: Справихме се отлично с Ловешкия театър

"Нашата интерпретация на образа на Иполит Воробянинов, която работехме заедно с целия екип, в основата на който стои режисьорът Дамян Тенев и моите прекрасни млади колеги...