Райна Княгиня – панагюрката, с която всички се гордеем

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

До един знаем нейното име, прекланяме се пред смелостта и величието й. Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, по-известна като Райна Княгиня, е събирателен образ на храбростта и българската сила. Една жена, чиято следа пазим и до ден днешен и чиято съдба и подвизи са направили така, че всички ние днес гордо да се наричаме българи.

Знамето на Райна Княгиня е това, с което тя най-силно оставя своя отпечатък в българската история. Райна Попгерогиева Футекова-Дипчева ушива главното знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание.

Размерите му са 2 на 1,5 м., има 2 лица и е поръбено със сърмена ивица. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъва отпечатан на корицата на Устава на БРЦК. На знамето на Райна Княгиня стои надпис “Свобода или смърт”, чиито букви са изписани от Иванчо Зографа, а в долния му край има и 2 букви – „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“).

Освещава се от свещеници от града и околните села, а самата Райна описва в автобиографията си по следния начин шествието след освещаването му:

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

За честването на 25-тата годишнина от Априлското въстание Райна Княгиня ушива 3 нови знамена, копия на оригиналното. Две от тях днес се съхраняват във Военноисторическия музей в София и в родната й къща в Панагюрище. Третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова е родена на 18 януари (6 януари стар стил) 1856г. в град Панагюрище. Тя е първородното дете в семейството на Нона Налбантска и свещеник Георги Футеков.  Райна Футекова учи в родния си град, а на 13 годишна възраст е изпратена от училищното настоятелство на панагюрското училище да продължи образованието си в Девическото училище в Стара Загора. Там Райна завършва за четири години иначе пет годишният курс на обучение, при това с отличен успех, похвална грамота и награда.

Когато се връща в родния си град, едва на 20 годишна възраст Райна Футекова става учител в девическото училище в Панагюрище. Тя е сред основателките на женското дружество “Надежда” и девическото “Китка”.

След Априлското въстание и приносът й към неговото дело, Райна Княгиня е заловена от турците и подложена на тежки страдания. Подлагана на физически тормоз и страшни мъки. Прекарва повече от месец оставена на вода и хляб в Пловдивския затвор.

След намесата на европейски дипломати, Райна бива освободена и изпратена да учи в Москва. Там тя учи 3 година медицина и става първата дипломирана акушерка в България.

През 1879 г. Митрополит Климент кани Райна Футекова за учителка в Търново и така тя е една от първите три учителки в новооткритата Втора девическа гимназия във Велико Търново, заедно с Марийка Ферадова, завършила в Русия и с Тодорка Илиева, завършила в Румъния.

Три години по-късно тя се връща в родното Панагюрище и сключва брак с Васил Дипчев – кмет на града. Двамата се преместват в Пловдив и имат петима синове – Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и Асен Дипчев. Семейството осиновява и момиче – Гина.

През 1898 година съпругът й Васил Дипев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Не дълго след това обаче той умира и Райна остава сама. Въпреки това тя неуморно акушира и помага на бедни жени, а благодарение на акуширането на заможни такива успява да даде своя принос за построяването на Майчин дом в София.

Райна Княгиня умира на 29 юли 1917 г., на 61 годишна възраст в град София.

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Лъжата като привилегия

"Аз обичам когато лъжат! Лъжата е единствената привилегия на човека пред всички организми. Лъжеш ли, до истината ще стигнеш! Затова съм и човек -...

В Международния ден на писателите: 20 цитата от книги, посветени на любовта

Днес отбелязваме Международния ден на писателите. Това са хората, които в пълна степен осмислят живота ни, защото възпитават и разума, и чувствата. А любовта...

Честит празник, България!

Днес отбелязваме Националния празник на България. Навършват се 146 години от Освобождението на страната ни от османско владичество. На 3 март през 1878 г. е...

Любов необяснима – стихотворение от Недялко Йорданов

ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА от Недялко Йорданов Любов необяснима, любов невероятна, не пухкава и зрима, не топла и приятна, не лека и минутна,от щастие обзета край печката уютна до плюшени пердета. Любов...

Петко БОЧАРОВ: България в цялата си история е страдала от идиоти

Петко Бочаров бе най-възрастният действащ журналист в България. Той самият се определяше като човека, преживял три Българии. Роден е на 19 февруари 1919 година в...