Фьодор Михайлович Достоевски е роден на 11 ноември 1821 г. в Москва. Той е руски писател и публицист, един от най-великите романисти от Златния век на руската литература. Мнозина го смятат за основоположник или пряк предшественик на европейския екзистенциализъм. Често е определят като един от най-значимите психолози в историята на световната литература. Написва общо 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета. Най-известните му произведения са „Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Братя Карамазови“, „Бесове“, „Юноша“.
Достоевски настоява, че Библията може да бъде истинска духовна храна за народа и чрез един свой герой призовава пастирите да я четат и тълкуват на хората. Той никога не се разделя с Божето слово и на смъртния одър моли съпругата си да му прочете нещо от Евангелието.
Писателят умира на 9 февруари 1881 година.
Представяме ви избрани цитати на Достоевски:
„Ако искаш да победиш целия свят, победи самия себе си.“
„Красотата ще спаси света.“
„Удивително е какво може да направи един слънчев лъч с душата на човека!“
„Втората половина на човешкия живот обикновено се състои единствено от натрупаните през първата половина навици.“
„Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл.“
„Животът е разбираем само ретроспективно.“
„Животът е пълен с комизъм и е величествен само в своя вътрешен смисъл.”
„Да живееш без надежда означава да спреш да живееш.“
„Да спрете да четете книги означава да престанете да мислите.“
„Когато човек достигне щастието няма да има повече време, защото не е нужно. Времето не е предмет, а идея. Ще угасне в ума.“
„Човек обича да брои проблемите, но не и радостите си. Ако ги брои, както би трябвало да бъде, той ще види, че за всички има достатъчно щастие.“
„Много малко е нужно, за да се унищожи един човек: само трябва да го убедите, че това, с което се занимава, е никому ненужно.“
„Не задръствайте ума си с обидата. Mного вероятно е да не остане място за хубавите моменти.“
„Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив.“
„Нещастието е заразна болест. Нещастните и бедните трябва да странят един от друг, за да не се заразят още повече.“
„Свободата не е в това да сме несдържани, а в това да владеем себе си.“
„Щастието не е в щастието, а в стремежа за неговото постигане.”
„Той е умен човек, но за да постъпи умно трябва да е малко безумен.“
„Глупак, който осъзнава, че е глупак, вече не е глупак.“
„Много хора са честни само, защото са глупаци.“
„Може би е по-добре, че хората наскърбяват: така поне избавят другите от нещастието да ги обичат.“
„Да се влюбиш, не значи да обичаш.”
„Не трябва да обичаш това, което не познаваш.“
„Няма нищо тайно, което да не е станало явно.“
„Във всичко има граница, която е опасно да се преминава. Прекрачим ли я веднъж, невъзможно е да се върнем назад.“
„От жалките истини безброй по-скъпа е лъжата, що ни възвисява.“
„Възрастните не знаят, че детето може да даде извънредно добър съвет, дори в най-трудния случай.“
„Всичко е в ръцете на човека и всичко му се изплъзва изпод носа само от страх.“
„Който иска да направи добро, може да го стори дори и със завързани ръце.“
„Човек, който умее да дава прегръдка, е добър човек.“
Из „Бели нощи“, Фьодор Достоевски
„Знаете ли, че съм принуден вече да правя помен на своите чувства, помен на това, което преди ми беше така мило, но което всъщност никога не е било — защото тоя помен се прави все за същите глупави, безплътни мечти, — и да правя това, защото и тия глупави мечти ги няма, защото няма с какво да ги изживееш!
Нали и мечтите се изживяват!
Знаете ли, че сега аз обичам да си припомня и да посетя в известен час ония места, където някога посвоему съм бил щастлив, обичам да изградя своето настояще в хармония с вече безвъзвратното минало и често бродя като сянка, без нужда и цел, унило и тъжно из петербургските улици и улички.
Какви спомени! Спомняш си например, че ето тук точно преди една година, точно по това време, в същия час, по същия тротоар си бродил също така самотно, също така унило както сега!
Спомняш си, че и тогава мечтите бяха тъжни и макар че и преди не беше по-хубаво, но все някак чувствуваш, че сякаш се е живяло по-леко и по-спокойно, че не е имало тия черни мисли, които сега неотстъпно те преследват; че не е имало тия угризения на съвестта, угризения мрачни, тежки, които нито денем, нито нощем ти дават сега покой.
И се питаш: къде са твоите мечти? И клатиш глава и казваш: колко бързо отлитат годините!
И пак се питаш: какво направи с годините си? Къде погреба най-хубавото си време?
Живял ли си, или не?
Внимавай, казваш си, внимавай как в живота става студено.
Ще минат години и след тях ще настъпи мрачна самота, ще пристигне с патерица треперещата старост, а след тях — мъката и унинието.
Ще побледнее твоят фантастичен свят, ще замрат, ще увехнат мечтите ти и ще окапят като пожълтелите листа от дърветата…
Тъжно ще бъде да останеш сам, съвсем сам и дори да нямаш за какво да пожалиш — за нищо, съвсем за нищо… защото всичко, което си загубил, всичко това, всичко е било нищо, една глупава кръгла нула, било е само една мечта!“
Димитър Янков
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
