Единственият по рода си музей в света навърши 10 години

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Музеят на киселото мляко в село Студен извор привлича все повече посетители

Трънското село Студен извор е едно от многото в България, които носят това име, но е единственото в света, в което има музей на киселото мляко. Той е открит на днешния ден, 29 юни, през 2007 година. Селото се намира на 7 км от град Трън и на 70 км от София.

Българското кисело мляко, или „изворът на дълголетието“

Музеят на киселото мляко в Студен извор ще ви посрещне с името и историята на д-р Стамен Григоров – откривателят на млечнокиселата бактерия, която предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българското кисело мляко. В началото микроорганизмът е наречен просто „бацил А“, а малко по-късно, в чест на своя откривател, получава името Бактерикум булгарикум. Днес официалното наименование на млечнокиселата бактерия е Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905.

Д-р Стамен Григоров открива микроорганизма през 1905 г., когато в авторитетното френско научно списание „Ревю медикал дьо ла Сюис Романд“ излиза негова публикация с подробни сведения за причинителя за подквасването на българското кисело мляко. По това време ученият работи като асистент на световноизвестния професор Леон Масол.

В музея посетителите ще научат множество любопитни факти. Един от тях е, че в началото на XX в. България е била на първо място в Европа по брой на столетниците.

Според тогавашните учени начело с професор Иля Мечников (руски и френски биолог, физиолог и патолог, Нобелов лауреат) този факт може да бъде обяснен единствено с феномена на българското кисело мляко.

Киселото мляко по българските земи има хилядолетна история, а технологията за добиването му се е развивала и усъвършенствала в продължение на векове.

В млечнокиселата ферментация на млякото участват два основни микроорганизма (Lb. Bulgaricus и Streptococcus thermophilus). Взаимоотношенията между тези микроорганизми (симбиоза) и останалата микрофлора на млякото (т.нар. „съставляваща микрофлора“) са различни при подквасването на млякото в различните географски области на България. Така в течение на времето са възникнали и многобройните видове закваски, които правят млякото различно и уникално във всяко населено място. В музея на Студен извор посетителите могат да опитат именно такова специфично на вкус кисело мляко и дори да си купят истинска суха закваска, с която могат сами да си го приготвят.

Музейната сбирка ще ви помогне да се запознаете с технологията на приготвяне на млякото. На първия етаж са изложени експонати като бучка за биене на масло и различни съдове за приготвяне и съхранение на млечни продукти в домашни условия. Такъв съд е рукатката, известна в някои български диалекти като ръка̀тка или уша̀тка. Това е традиционен глинен съд за подквасване и съхранение на кисело мляко с дръжка (откъдето идва и името на съда, предназначен за носене на ръка). На втория етаж са разположени библиотека и изложбена зала.

В библиотеката се съхраняват голям брой разнообразни информационни материали за българското кисело мляко – от първата научна публикация на д-р Стамен Григоров, отпечатана на френски език през 1905 г., до последните проучвания върху противораковите свойства на Lactobacillus Bulgaricus, извършени преди няколко години от проф. Акийоши Хосоно в университета „Шиншу“, Япония.

Музеят отрежда достойно място на д-р Стамен Григоров, отдавайки му заслужена почит като световноизвестен учен, прославил страната си, и родолюбив българин.

Доктор Стамен Григоров

Стамен Григоров е роден в село Студен извор през 1878 г. Завършва гимназия в София, след което следва естествени науки в Монпелие, Франция. Продължава образованието си в Женева, където защитава докторската си дисертация. Собствените си научни разработки, свързани с киселото мляко, д-р Стамен Григоров извършва в Женевския университет под ръководството и напътствията на френския професор Леон Масол, който му осигурява достъп до модерни лаборатории за провеждане на изследванията. Така се стига до изолирането на млечнокиселия бацил, който донася на д-р Григоров световна известност.

Показателно за характера на българина е, че след откритието си той отказва всички изкусителни предложения за бъдещо развитие в чужбина – да поеме катедрата на проф. Масол в Женева и да ръководи Пастьоровия институт в Сао Пауло в Бразилия. Предпочита да се завърне в България и в продължение на 20 години работи като околийски лекар и управител на болницата в Трън. Създава си собствена лаборатория и прави опити за създаване на противотуберкулозна ваксина.

С помощта на Бактериологичния институт в София той успява да открие и пръв да приложи в медицината ваксина срещу инфекциозната болест туберкулоза.

На 29 декември 1906 г. в авторитетното френско списание „Ла прес медикал“ излиза негова статия, озаглавена „Антитуберколозна ваксина“, в която той описва откриването на пеницилиновите гъбички. Резултатите са потвърдени, френският научен елит го аплодира, но страната ни така и не подпомага учения, за да може откритието му да получи официално признание.

В своята статия д-р Стамен Григоров пише:

„Аз изпробвах двайсетина вида от микробните сапрофити, както и десетина вида от сапрофитните гъби. […] Такава беше идеята, която ме ръководеше в моите търсения против туберкулозата и които ме насочиха по правия път, за да стигна до антитуберкулозната ваксина. […] Направих опит върху туберкулозни зайчета и можах да ги имунизирам с моята ваксина. След три седмици констатирах, че петте, ваксинирани профилактично, не бяха туберкулозни. Следователно моята ваксина е предпазна и лечебна.“

По време на Балканската война д-р Стамен Григоров е военен лекар на Булаирския фронт. Сред войниците се разразява холера. Наблюденията показват, че не всички заболяват – онези от войниците, които са яли плесенясал хляб, са устойчиви на болестта. Очевидно става дума за същите пеницилинови гъбички, които д-р Григоров открива още през 1906 г. По-късно, по време на Първата световна война, д-р Григоров отново е мобилизиран и продължава усилията си в борбата с холерната епидемия. Много преди Александър Флеминг – ученият, официално признат за откривател на пеницилина (1928) – той прилага на практика своето откритие, рискувайки собствения си живот в опита си да помогне на заболелите. За участието си в двете войни и заслугите си към държавата д-р Стамен Григоров е награден с орден „За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.

Музеят на киселото мляко в Студен извор е истински извор на гордост и национално самочувствие, който пробужда у посетителя чувство на патриотизъм и свързаност с българската земя. Ако някой все още се съмнява, че българите нямат основания да се гордеят с произхода си и да се чувстват граждани на света, това е мястото, което ще ги убеди в обратното.

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Мъжете се женят от умора, жените – от любопитство

Благосклонен е календарът – останалата половина от човечеството също има право на празник. На 5 ноември отбелязваме Световния ден на мъжете. Дали те са...

Президентите и техните афоризми

Естествено, както всичко останало, разликата в случващото се тук и там е по време на предизборна кампания е като от земята до небето –...

Венецианска апликация с евангелска сцена откриха на Перперикон

Уникална ажурна бронзова апликация, върху която след прецизната намеса на реставраторите се е появила цяла евангелска сцена, беше намерена от археолозите на Перперикон, съобщи...

Напусна ни носителят на 28 награди „Грами“ Куинси Джоунс

Американският музикален титан Куинси Джоунс, който продуцира албума "Thriller" на Майкъл Джексън и си сътрудничи с изпълнители, включително Франк Синатра и Рей Чарлз, почина...

Майкъл Крайтън: Животът ни тук е просто миг

Писателят Джон Майкъл Крайтън си отиде от белия свят на на днешния ден – 4 ноември, през 2008-ма. Тогава се разделихме с един от...