Единственият по рода си музей в света навърши 10 години

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Музеят на киселото мляко в село Студен извор привлича все повече посетители

Трънското село Студен извор е едно от многото в България, които носят това име, но е единственото в света, в което има музей на киселото мляко. Той е открит на днешния ден, 29 юни, през 2007 година. Селото се намира на 7 км от град Трън и на 70 км от София.

Българското кисело мляко, или „изворът на дълголетието“

Музеят на киселото мляко в Студен извор ще ви посрещне с името и историята на д-р Стамен Григоров – откривателят на млечнокиселата бактерия, която предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българското кисело мляко. В началото микроорганизмът е наречен просто „бацил А“, а малко по-късно, в чест на своя откривател, получава името Бактерикум булгарикум. Днес официалното наименование на млечнокиселата бактерия е Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905.

Д-р Стамен Григоров открива микроорганизма през 1905 г., когато в авторитетното френско научно списание „Ревю медикал дьо ла Сюис Романд“ излиза негова публикация с подробни сведения за причинителя за подквасването на българското кисело мляко. По това време ученият работи като асистент на световноизвестния професор Леон Масол.

В музея посетителите ще научат множество любопитни факти. Един от тях е, че в началото на XX в. България е била на първо място в Европа по брой на столетниците.

Според тогавашните учени начело с професор Иля Мечников (руски и френски биолог, физиолог и патолог, Нобелов лауреат) този факт може да бъде обяснен единствено с феномена на българското кисело мляко.

Киселото мляко по българските земи има хилядолетна история, а технологията за добиването му се е развивала и усъвършенствала в продължение на векове.

В млечнокиселата ферментация на млякото участват два основни микроорганизма (Lb. Bulgaricus и Streptococcus thermophilus). Взаимоотношенията между тези микроорганизми (симбиоза) и останалата микрофлора на млякото (т.нар. „съставляваща микрофлора“) са различни при подквасването на млякото в различните географски области на България. Така в течение на времето са възникнали и многобройните видове закваски, които правят млякото различно и уникално във всяко населено място. В музея на Студен извор посетителите могат да опитат именно такова специфично на вкус кисело мляко и дори да си купят истинска суха закваска, с която могат сами да си го приготвят.

Музейната сбирка ще ви помогне да се запознаете с технологията на приготвяне на млякото. На първия етаж са изложени експонати като бучка за биене на масло и различни съдове за приготвяне и съхранение на млечни продукти в домашни условия. Такъв съд е рукатката, известна в някои български диалекти като ръка̀тка или уша̀тка. Това е традиционен глинен съд за подквасване и съхранение на кисело мляко с дръжка (откъдето идва и името на съда, предназначен за носене на ръка). На втория етаж са разположени библиотека и изложбена зала.

В библиотеката се съхраняват голям брой разнообразни информационни материали за българското кисело мляко – от първата научна публикация на д-р Стамен Григоров, отпечатана на френски език през 1905 г., до последните проучвания върху противораковите свойства на Lactobacillus Bulgaricus, извършени преди няколко години от проф. Акийоши Хосоно в университета „Шиншу“, Япония.

Музеят отрежда достойно място на д-р Стамен Григоров, отдавайки му заслужена почит като световноизвестен учен, прославил страната си, и родолюбив българин.

Доктор Стамен Григоров

Стамен Григоров е роден в село Студен извор през 1878 г. Завършва гимназия в София, след което следва естествени науки в Монпелие, Франция. Продължава образованието си в Женева, където защитава докторската си дисертация. Собствените си научни разработки, свързани с киселото мляко, д-р Стамен Григоров извършва в Женевския университет под ръководството и напътствията на френския професор Леон Масол, който му осигурява достъп до модерни лаборатории за провеждане на изследванията. Така се стига до изолирането на млечнокиселия бацил, който донася на д-р Григоров световна известност.

Показателно за характера на българина е, че след откритието си той отказва всички изкусителни предложения за бъдещо развитие в чужбина – да поеме катедрата на проф. Масол в Женева и да ръководи Пастьоровия институт в Сао Пауло в Бразилия. Предпочита да се завърне в България и в продължение на 20 години работи като околийски лекар и управител на болницата в Трън. Създава си собствена лаборатория и прави опити за създаване на противотуберкулозна ваксина.

С помощта на Бактериологичния институт в София той успява да открие и пръв да приложи в медицината ваксина срещу инфекциозната болест туберкулоза.

На 29 декември 1906 г. в авторитетното френско списание „Ла прес медикал“ излиза негова статия, озаглавена „Антитуберколозна ваксина“, в която той описва откриването на пеницилиновите гъбички. Резултатите са потвърдени, френският научен елит го аплодира, но страната ни така и не подпомага учения, за да може откритието му да получи официално признание.

В своята статия д-р Стамен Григоров пише:

„Аз изпробвах двайсетина вида от микробните сапрофити, както и десетина вида от сапрофитните гъби. […] Такава беше идеята, която ме ръководеше в моите търсения против туберкулозата и които ме насочиха по правия път, за да стигна до антитуберкулозната ваксина. […] Направих опит върху туберкулозни зайчета и можах да ги имунизирам с моята ваксина. След три седмици констатирах, че петте, ваксинирани профилактично, не бяха туберкулозни. Следователно моята ваксина е предпазна и лечебна.“

По време на Балканската война д-р Стамен Григоров е военен лекар на Булаирския фронт. Сред войниците се разразява холера. Наблюденията показват, че не всички заболяват – онези от войниците, които са яли плесенясал хляб, са устойчиви на болестта. Очевидно става дума за същите пеницилинови гъбички, които д-р Григоров открива още през 1906 г. По-късно, по време на Първата световна война, д-р Григоров отново е мобилизиран и продължава усилията си в борбата с холерната епидемия. Много преди Александър Флеминг – ученият, официално признат за откривател на пеницилина (1928) – той прилага на практика своето откритие, рискувайки собствения си живот в опита си да помогне на заболелите. За участието си в двете войни и заслугите си към държавата д-р Стамен Григоров е награден с орден „За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.

Музеят на киселото мляко в Студен извор е истински извор на гордост и национално самочувствие, който пробужда у посетителя чувство на патриотизъм и свързаност с българската земя. Ако някой все още се съмнява, че българите нямат основания да се гордеят с произхода си и да се чувстват граждани на света, това е мястото, което ще ги убеди в обратното.

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Робърт Лъдлъм: Това, което човек не си спомня, не съществува за него

Робърт Лъдлъм е продал над триста милиона копия от книгите си и това го прави един от най-печелившите съвременни автори. Автор е на близо...

Александър Солженицин: Истинската мъдрост е горчива

Мечтата му е била да умре в родината си. Така и става. Русия, която се е отказала от него, дълго време не е искала...

Ти ми даваш мъдростта да казвам „ДА“

„Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го...

Йосиф Бродски: Следете вашия показалец, защото той жадува да обвинява

Йосиф Бродски се ражда на 24 май през 1940 година в Ленинград. Той е руски поет, носител на Нобелова награда за литература през 1987...

За кирилицата с любов

„Какво мислите?“, пита подканващо всеки ден социалната мрежа. Защото дори тя може да задава въпроси; да ги формулира, да ги напише и да ги...