Кралят от първо лице
“Да живееш, е да си музикален – като се започне от танца на кръвта във вените ти. Всичко живо има ритъм. Усещаш ли твоята музика?”
“Всички ние сме продукти на нашето детство.”
“Ако влезеш в този свят със знанието, че си обичан, и напуснеш този свят със знанието за същото, тогава всичко, което се случва в промеждутъка, може да бъде преодоляно.”
“Трябва да излекуваме нашия накърнен свят. Хаосът, отчаянието и безсмисленото разрушение, които виждаме днес, са резултат от отчуждението на хората един от друг и от среда им.”
“Смисълът на живота се съдържа във всеки един житейски израз. Той е представен в безкрайността от форми и феномени, които съществуват в цялото сътворение.”
“Да правиш нещата толкова добре, колкото последния път, не е достатъчно.”
“Но за мен най-милият контакт с Бог няма форма. Затварям очите си, вглеждам се в себе си и влизам в дълбока приятна тишина. Безкрайността на Божието творение ме обгръща.” „Лъжата може да пробяга спринт, но истината може да пробяга маратон.“
“Често хората просто не виждат това, което виждам аз. Имат прекалено много съмнения. Не можеш да дадеш всичко от себе си, когато се съмняваш в себе си. Ако не вярваш в себе си, кой би повярвал?”
“Най-доброто образование в света е да наблюдаваш майсторите по време на работа.”
“Човешкото знание се състои не само от библиотеки с хартия и мастило – те включват също и томовете знание, написани в човешкото сърце, изваяни в човешката душа и гравирани в човешката психика.“
“Преди слагах доста манекени в стаята си и все още ги имам, защото бях много самотен, болезнено самотен. Нямате представа. Разхождах се по улиците, търсейки хора, с които да поговоря. Имам предвид върха на една кариера… Приближавах до тях, непознатите, и казвах: “Ще ми станеш ли приятел?” А те отвръщаха: “О, Боже, Майкъл Джексън!”, а не това исках.”
“Хората ме питат как правя музика. Казвам им, че просто стъпвам в нея. То е като да стъпиш в реката и да се понесеш по течението. Всеки момент в реката има своята песен.”
“В свят, изпълнен с омраза, все пак трябва да се осмеляваме да се надяваме. В свят, изпълнен с гняв, все пак трябва да се осмеляваме да утешаваме. В свят, изпълнен с отчаяние, все пак трябва да се осмеляваме да мечтаем. И в свят, изпълнен с подозрение, все пак трябва да вярваме.”
„Съзнанието се изразява чрез сътворението. Светът, в който живеем, е танцът на Твореца. Танцьорите идват и си отиват между едно примигване, но танцът продължава да живее. В много случаи, когато танцувам, се чувствам докоснат от нещо свято. В тези моменти, чувствам, че духът ми се извисява и се слива с всичко, което съществува. Превръщам се в звездите и луната. Превръщам се в любящия и обичания. Превръщам се в победителя и победения. Превръщам се в господаря и роба. Превръщам се в певеца и песента. Превръщам се в знаещия и познанието. Продължавам да танцувам и тогава е вечният танц на сътворението. Творецът и сътворението се сливат в едно цяло на радост. Продължавам да танцувам, докато остане само… танцът.“
ARTday.bg