„Здравей, малкият!
Хайде, хайде – не бързай да се цупиш, че се обръщам към теб по този начин, макар и да знам колко не ти допада да те наричат така! Повярвай ми – самият аз много бих искал да не съм голям, а отново да бъда на твоите години… Но тази размяна няма как да се случи, уви! Ето защо ти пиша това писмо и те задължавам да вземеш присърце нещата, които искам от теб и да ги изпълниш, за да не повтаряш моите грешки!
Първо: Нека следващата фраза да е последното нещо, което ще прочетеш занапред! Тя е от „Книга на Еклисиаста“ и гласи следното: „…защото, голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.“ Повярвай ми, четенето наистина ще ти донесе само това! Тъй като многото книги, на които ще повярваш, ще изградят у теб една изключително фалшива представа за живота, която няма да има нищо общо с истинската му отблъскваща същност. Знай, че само върху пожълтелите им страници Приятелството и Любовта са истински и чисти, без в тях да има даже полъх на лицемерие и фалш. Пак само в тях Доброто винаги ще побеждава Злото. И още куп други заблуди ще ти донесат те. Като всяка разочароваща реалност, с която ще се сблъскваш през годините след това ще се отбелязва с по една бръчка, не само върху лицето ти, но и в твоята душа! Ето защо изгаряй всички книги – ползвай ги само, за да се топлиш на тях, но не ги оставяй да разпалват огъня на Надеждата в теб!
Второ: Тръгвай веднага на фитнес и блъскай като животно по цял ден в залата! Да, знам, че те е срам, че си хилавичък… Но, какво да се прави? Беше си болнаво и слабовато дете още от малък. И доста те наскърбяваха подигравките на твоите връстници. Но, все пак, искам да знаеш, че те са по-откровени в своята непресторена жестокост от възрастните, които, по-късно, пред теб ще ти свалят не само звезди, но дори и планети, а ще се присмиват с осъзната злоба зад твоя гръб. Трябва да започнеш да тренираш, защото ще ти се наложи да живееш във време, в което ценността на мъжете ще се измерва основно с обиколката на техните вратове и на бицепсите им. И на никого няма да му пука какво се крие под мускулната ти маса, защото тя ще е най-важното от всички неща и ще е твоят „пропуск“ към и за всичко… Заради това – марш на лежанката и се научи да вдигаш поне сто от лег!
Трето: Всеки ден пиши по сто пъти в една тетрадка следното: „Аз няма да вярвам на никого и няма да давам на когото и да било нищо от себе си!“. Повтарянето на тази ежедневна мантра (ако не си наясно какво значи тази дума, провери я в речника – знам, че обичаше да го правиш когато чуеше някое ново слово, чието значение не ти беше ясно) се надявам, че ще те превърне, не само в завършен, но и в съвършен егоист. В едно такова самодостатъчно и самодоволно копеленце, на което няма да му пука за никого и за нищо. А не в мен – човек, който е готов да даде всичко от себе си на околните – при това, без да са му го поискали. Защото ще се получи така, че ако не се отучиш и продължиш да го правиш ще попадаш на два типа хора. Първите ще са убедени, че ти по право им дължиш това. А вторите ще го приемат така, сякаш ти правят подаяние. И повярвай ми – нито едните, нито другите когато и да било ще те оценят! Макар и на теб да би ти било достатъчно само това, че са го забелязали и добрата им дума заради стореното за тях… Така че – приготви си тетрадка и химикалка!
И накрая: Малък, знам, че искам прекалено много от теб… Но, то е за твое добро – повярвай ми! Само така ще се превърнеш в безчувствен и безполезен валяк, който ще премине през живота, мачкайки всичко по своя път и от когото накрая ще остане само една бездушна и ненужна ламарина. И която цигани ще предадат за скрап, че, слава на Бога, чието творение си и ти, да има поне една файда от теб на този свят… Но единствено така ще можеш да изживееш живота си без излишни надежди, но и без излишни разочарования!
Знам колко уплашен се чувстваш и заради това те прегръщам силно!
Твоето остаряло продължение
P.S. Дори и да не изпълниш никой от съветите ми – аз пак ще те обичам!
Пак аз“
Ако можехте да напишете писмо до себе си, когато сте на 16, какво бихте си казали? Такъв въпрос бил зададен на 75 знаменитости – писатели, актьори, музиканти и спортисти. Отговорите им били събрани в книгата „Скъпи аз: Писмо до мен, когато съм на 16“. На нейните страници по-възрастните „аз“ дават на по-младото си минало остроумни, интимни и мъдри съвети как да постъпват в живота, какво да очакват и от какво да се пазят. Идеята се оказала толкова завладяваща, че събрала хиляди последователи от цял свят, които започнали да пишат писма сами на себе си. Към тях се присъединявам и аз…
Марио Трифонов
Почивай в мир, Марио!
