Владимир СВИНТИЛА: Най-страшно е да излъжеш себе си

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Избрани откъси от произведения на изтъкнатия автор и преводач

Владимир Свинтила се ражда на днешния ден, 29 април, през 1926 година. Произхожда от възрожденски род с патриотични традиции. Завършва италианската гимназия в София. Учи за кратко медицина и режисура. Следва романска филология и право в Софийския университет. Завършва право през 1952 г., а дебютът му на преводач е блестящият превод на „Сонети” на Шекспир и „Песни и поеми” на Робърт Бърнс. Работи като журналист и редактор, известно време е драматург. Реализира се като публицист, есеист, художествен и литературен критик, кинокритик, историк на българската култура, културолог, народопсихолог, социолог, поет, белетрист. Автор е на повече от 4 хиляди публикации в печата и на 20 книги. Умира през 1998 година.

Да си припомним цитати от произведения на Свинтила:

Из „Социопсихологически типове“, издателство „Изток-Запад“

„Бъди предпазлив! Ако наистина имаш демона на изкуството в тялото, поддай му се, но бавно, след като се осигуриш. Ако ще пишеш стихове, завърши медицина и не слушай идиотите, според които за поезията подхождат филологическите факултети. Ако ще ставаш челист, пак завърши медицина. Ако ще ставаш философ пак завърши медицина. Ако ще ставаш художник, завърши инженерна химия. Инженер-химиците се търсят.“

“Най-страшно от всичко е да излъжеш сам себе си. ”

„Огледай ce и ще видиш музиканти, които проклинат съдбата си, поети, които проклинат съдбата си, философи, които проклинат съдбата си. От това умният човек трябва да се пази. Умният човек не приема драматичния характер на живота и успява да излъже всички. Неговият живот протича в сигурност. Могат да стават войни – умният човек има къщи и злато. Ако стане глад – той си има брашно. Ако тръгнат боси – той си има обувки.“

Из „Слово за Зографа Захария“

„Сам човешкият живот е плаха светлина между две нощи – нощта на зачатието и нощта на смъртта. Човекът бе обграден с мрак. Появяваше се от мрака и с скриваше в него.“

„-Художеството грешно ли е?

-Художеството е и свято, и грешно. Свято е да рисуваш Богородицата, Христа и светците. И е грешно да ги рисуваш, защото на човека не е дадено да наднича през прозорците в отвъдния мир и да вижда светците и блажените. И ние, иконописците, поемаме този грях върху себе си. Но той ще ни бъде простен, защото хората без нас не могат да видят светите образи и да си ги представят.“

„-Бил е праведен, но той е бил нещо повече: майстор.

– Ти слагаш майстора над праведния човек?

– Слагам го.“

„Захарий обичаше планината. Тя бе застанала няма на синьото небе и бе като вик изтръгнат от земните гърди и отправен към бога.“

„Захарий гледаше как Християния кърми. В народа майките никога не се стесняваха да кърмят пред други чадата си. На мъж в такъв случай греховни мисли не идваха. Майчинството бе свято. И Християния не се срамуваше да кърми с гола гръд Земфир пред девера си.“

„Човекът се променя ненадейно и от какво ли не. Променят го важните и големи неща, но го променят и дребни. А дребни ли са наистина дребните неща, щом те могат да променят хората? Или само ни се струват дребни.“

„Ти обичаш изображението, не образа на живия човек. Това е всичко. Много дълго си бил само иконописец.“

„Ако една жена ще ти ражда челяд, която ще ти бъде обична, то и самата жена трябва да бъде дълбоко обичана.“

„Ти можеш ли да си представиш Исус Христос като грозник, а? Или Богородицата? Или кой да е от светците? И днаеш ли защо са красиви? Защото са озарени и знаещи. Аз много съм се питал, като съм рисувал, защо иконата не иска да заприлича на хората, които виждаме из града. Защото, почне ли да прилича на един, ще заприлича и на друг. А между хората какви ли не изроди. Така че красотата отделя светостта от греха. Видиш ли? Иконата прилича на човека, но на красивия.“

„Човек умира през цялото време, умира от раждането си. И никога не е рано да помислите за смъртта.“

„Лаврата бе западнала с години след гръцката Завера, когато и монасите от Света гора се вдигнаха с пушки – колко му е на човека да мине от молитвите към пушката.“

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Денонощие – стихотворение от Блага Димитрова

ДЕНОНОЩИЕ от Блага Димитрова На разсъмване, щом разпозная потопения в изгрева хребет, още първата мисъл е тая, че не трябва да мисля за тебе. И през целия ден вероломна тя, където...

Гогол: Ние имаме прекрасната дарба да правим всичко незначително

„Ще се смея през сълзи“ са последните му думи. Мистикът Гогол продължава да остава загадка и след физическата си смърт. Той е признат класик...

Когато мамиш, крадеш правото на почтеност ~ Халед Хосейни

Писателят е роден на 4 март 1965 г. в Кабул, Афганистан. Най-голямото от петте деца в семейството – има трима братя и една сестра....

Лъжата като привилегия

"Аз обичам когато лъжат! Лъжата е единствената привилегия на човека пред всички организми. Лъжеш ли, до истината ще стигнеш! Затова съм и човек -...

В Международния ден на писателите: 20 цитата от книги, посветени на любовта

Днес отбелязваме Международния ден на писателите. Това са хората, които в пълна степен осмислят живота ни, защото възпитават и разума, и чувствата. А любовта...