Уилям Блейк (28 ноември 1757 – 12 август 1827) е английски поет, художник и гравьор, автор на оригинални поредици от лирични и епични стихове, илюстрирани от самия него. Макар че не получава признание приживе, днес той е смятан за един от първите и най-значимите представители на зараждащия се романтизъм.
До голяма степен непризнат през целия си живот днес Блейк се счита за фундаментална фигура в историята на поезията и изобразителното изкуство от епохата на романтизма. Съществува мнение, че „благодарение на своите добродетели формира най-малко популярната сред читателите поезия на английски език“. Визуалният му артистизъм кара един критик на съвременно изкуство да го провъзгласи „отвъд най-големия художник, който Великобритания е раждала някога“. През 2002 г. Блейк бе поставен под номер 38 в анкета на BBC за 100-те най-велики британци. Въпреки че е живял в Лондон през целия си живот (с изключение на три години, прекарани във Фелфъм), той създава разнообразно и богато на символи творчество, което обхваща въображението като „тяло на Бога“ и „същността на човешкото съществуване“.
Смятан за луд от съвременниците заради възгледите си, Блейк получава силна подкрепа по-късно от критиците за своята експресивност и креативност, както и за философските и мистични влияния в творчеството си. Неговите картини и поезия са били характеризирани като част от движението предромантизъм през 18 век. Настроен благоговейно към Библията, но враждебен към Църквата на Англия (всъщност е настроен враждебно към всички форми на организирана религия), Блейк е бил повлиян от идеалите и амбициите на френската и американската революция. Въпреки че по-късно отхвърля много от тези политически убеждения, той поддържа добри отношения с политическия активист Томас Пейн и е бил повлиян също и от мислители като Емануел Сведенборг. Въпреки тези влияния върху творчеството му, необичайната работа на Блейк го прави труден за класифициране. Известният учен от 19 век Уилям Розети го характеризира като „славно светило“ и „човек, който нито изпреварва предшествениците си, нито се отнася към съвременниците, нито ще може да бъде заменен някога, от някого“.
Избрани мисли от Блейк:
Не съм ли муха щастлива, ако жив ли съм, мъртъв ли, все е едно.
За милост, жал, мир и любов се молят тез, що страдат, и сладкото това добро с благодарение даряват.
Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е – безкрайно.
Велики неща се вършат, когато хора и планини се срещнат.
Когато казвам Истината нямам за цел да убеждавам тези, които не я знаят, а да защитя онези, които я знаят.
Изкуството е дървото на живота. Науката е дървото на смъртта.
Истината не трябва да се разказва така, че да я разберат; в нея трябва да повярват.
Прекомерната скръб се смее. Прекомерната радост плаче.
Дървото, което предизвиква сълзи на възхищение у едни, за други е просто нещо зелено, което им стои на пътя. За някои хора природата е хаотична и пълна с деформации. А някои изобщо не я забелязват. Но в очите на човек с въображение, самата природа е въображение.
Ако нещо обича, то става безкрайно.
По-лесно е да простиш на врага си, отколкото на приятеля.
Проклятието освежава, благословията отпуска.
Вечността е влюбена в творенията на времето.
Радостта оплодява. Скръбта ражда.
Висша постъпка – да поставиш другия пред себе си.
Срамът – мантия на гордостта.
Вие възприемате цветята по тяхното свежо ухание. Но никой не може да каже как от такова малко центърче идва толкова много сладост. Забравяйки, че вътре в този център се разпростира Вечността.
Всеки ден има момент, в който не може да ни намерят нито Сатаната, нито неговите сътрудници. Само този, който е старателен, намира този момент и го умножава и когато веднъж го е намерил, го извиква отново и отново по всяко време.
Аз нищо не правя, Светия Дух осъществява всичко чрез мен.
Пътят на излишеството води към двореца на знанието.
Водоемът съдържа, фонтанът се разлива.
Благоразумието е една богата, грозна и стара мома, осъдена на некадърност.
Глупакът не вижда същото дърво, което вижда мъдрецът.
Онзи, който желае, но не действа, предизвиква епидемия.
Никоя птица не лети достатъчно високо, ако лети със собствените си криле.
Затворите са изградени от камъните на закона, а бордеите – от тухлите на религията.
Онова, което сега е доказано, някога е било само помислено.
Всяко нещо, което е възможно да бъде повярвано, е отражение на истината.
Тигрите на гнева са по-мъдри от обучените коне.
Очаквай отрова от застоялите води.
Лисицата сама се грижи за себе си, но Бог ще се погрижи за лъва.
Онзи, който е изстрадал твоите заблуди, той добре те познава.
Молитвите не орат, похвалите не жънат.
Никога не знаеш кое е достатъчно, докато не разбереш кое е повече от достатъчно.
Заглавна снимка: Poetry Foundation
ARTDAY.BG
